Нова изследване свързва замърсяването на въздуха с деменция

Ново изследване установи, че редовното вдишване на замърсен въздух може да увеличи риска от деменция с течение на времето. Анализът, публикуван в списание Лансет Планетарно Здраве, е най-обширното изследване до момента, което потвърдва връзката между замърсяването на въздуха и здравето на мозъка.

Според данните, около 57 милиона души по света страдат от деменция, която възниква, когато връзките между нервните клетки в мозъка се губят или повреждат. Учените идентифицираха редица рискови фактори, включително замърсяването на въздуха, но до момента не беше известно кои замърсители са най-опасни.

Връзка между замърсяването и деменцията

Изследователите от Камбриджския университет анализираха данни от 51 проучвания, обхващащи почти 30 милиона души, предимно от богати държави. Те откриха силна връзка между рисковете от деменция и излагането на фини частици, произхождащи от автомобилни емисии, електрически централи и прах, както и на азотен диоксид от горивата и саждите от изгорели газове.

Специалистите установиха, че тези замърсители имат по-силна връзка с васкуларната деменция, която е резултат от намалено кръвообращение в мозъка, отколкото с болестта на Алцхаймер, най-честата форма на деменция. Въпреки това, различията може да не са значителни.

Д-р Изолд Радфорд, старши мениджър по политиката в Alzheimer’s Research UK, подчертава, че замърсяването на въздуха не е само екологичен проблем, а сериозна и нарастваща заплаха за здравето на мозъка.

Необходимост от допълнителни изследвания

Учени все още не знаят дали замърсяването на въздуха действително причинява деменция или какви биологични механизми стоят зад това. Според тях, замърсяването може да предизвика възпаление и оксидативен стрес, които увреждат клетките и ДНК, а и двете са свързани с началото и напредването на деменцията.

Проф. Барбара Махер от Ланкастърския университет, която не е участвала в изследването, отбеляза, че тялото няма ефективна защита срещу коктейлите от ултрафини частици, които генерираме на открито, особено от трафика, и на закрито, например при отопление на домовете с печки.

Изследването има и ограничения. Изключително трудно е да се проследи точно на какви замърсители е изложен конкретен човек с течение на времето, как тези замърсители взаимодействат помежду си и как това влияе на здравето на хората. Проучването е оценило излагането на замърсяване на въздуха на базата на адреса на дома, а не е ясно и кога в живота тази експозиция е най-значима, въпреки че изследователите вярват, че това може да бъде период от години или дори десетилетия.

Д-р Том Ръс, специалист по деменция и изследовател на психиатрията на старостта в Университета в Единбург, коментира, че е необходимо по-добро изследване. „Тази статия отговаря на въпроса дали излагането на замърсяване на въздуха е свързано с деменция по-добре от предишните проучвания, но все пак се нуждаем от по-добри изследвания, за да изясним как и защо замърсяването на въздуха може да бъде вредно за мозъка“, добави Ръс.

Въпреки това, учените и организациите, занимаващи се с деменция, призовават правителствата да въведат по-строги правила за качество на въздуха и да предприемат други мерки за намаляване на излагането на хората на замърсяване. „Необходимо е да се направи много повече, за да се справим с тази невидима заплаха“, заключи Радфорд.