Как „слепота за време“ влияе на закъснението при ADHD

Забавянето е често срещан проблем за много хора, но за някои това може да е свързано с наличието на разстройство на вниманието и хиперактивността (ADHD). Алис Ловат, музикант и работник в дом за групи в Ливърпул, Англия, често е имала проблеми със закъснението и е изпитвала стрес и срам, когато е разочаровала приятелите си. След като е била диагностицирана с ADHD на 22 години, тя осъзнала, че трудностите й с времето имат име – “слепота за време”.

Какво е слепота за време?

Слепотата за време се отнася до затруднения в преценката колко време са необходими за изпълнението на задачи или колко време е изминало. Този феномен, известен отдавна, е свързан с ADHD и в някои случаи с аутизъм. През 1997 година Ръсел Баркли, пенсиониран клиничен невропсихолог от Университета на Масачузетс, го е нарекъл “темпорална миопия”. Въпреки че слепотата за време е свързана с функционални затруднения, не всеки, който закъснява, има ADHD.

Степани Саркис, психотерапевт и автор на книгата “10 простички решения за възрастни с ADD”, подчертава, че хроничното закъснение може да бъде “една звезда в констелацията на симптомите”, предполагаща лечимо състояние. Важно е обаче да се отбележи, че не всеки, който закъснява, има ADHD или автоматично оправдание за поведението си.

Причини за закъснение

Според Джефри Мелцер, терапевт в Съединените щати, е важно да се разберат причините за повтарящото се закъснение. Някои хора избягват да пристигат рано, защото не обичат малките разговори, свързани с тревожност. Други пък могат да се чувстват без контрол в живота си и закъснението им служи за начин да възвърнат чувство за автономия. “Това е същата психологическа идея зад прокрастинацията преди сън,” казва Мелцер.

Когато става въпрос за закъснение, породено от чувство за право, Мелцер посочва, че тези хора могат да демонстрират привидно превъзходство и в други области от живота си. Пример за това е паркиране на място, предназначено за хора с увреждания.

Независимо от причината, Саркис подчертава, че хората носят отговорност за начина, по който поведението им влияе на другите. Инструментите, предназначени да помогнат на хора с ADHD, могат да бъдат полезни и за всеки, който има проблеми с времето. Тя препоръчва използването на смарт часовници или множество часовници, за да се намали разсейването от телефоните, както и разбиването на задачите на по-малки стъпки.

Алис Ловат е прилагала много от тези стратегии. Тя си дава много повече време, отколкото смята, че има нужда, използва приложения за блокиране на разсейвания и води детайлни списъци за времето, необходимо за ежедневните задачи. “Това, което някога ми отнемаше 20 минути, се оказа, че всъщност отнема 45 минути, когато се разложи на стъпки,” споделя тя. “Не работи на 100 процента от времето, но по принцип сега съм много по-надеждна.”