Ситуацията в Украйна: Търсене на мир преди крайния срок на Тръмп

След поредица от смъртоносни удари през нощта, Украйна и Русия отчитат жертви, докато преговарящите се опитват да преразгледат рамката за прекратяване на почти четиригодишния конфликт. Президентът на САЩ, Доналд Тръмп, е поставил крайния срок за Киев до 27 ноември 2023 г., в деня на благодарността, за да отговори на предложението си за прекратяване на бойните действия.

През уикенда, украинските власти и техните съюзници се опитваха да осъвременят 28-точковия план на Вашингтон, който първоначално беше в съответствие с твърдите искания на Русия. Този план изискваше от Украйна да отстъпи територии, да намали армията си и да се ангажира никога да не се присъединява към НАТО. Въпреки това, по време на преговорите, се работи по актуализирана версия, която цели да „поддържа суверенитета на Украйна“.

Ескалация на насилието и жертви

Във вторник сутринта, Юрий Слюсар, временно изпълняващ длъжността губернатор на Ростов, съобщи за смъртта на поне трима души в резултат на украински удари. В пристанищния град Таганрог, където е регистрирана една от жертвите, кметът Светлана Камбулова обеща „необходими мерки за отговор“. В региона Краснодар, губернаторът Вениамин Кондратиев нарече нощните бомбардировки „едно от най-постоянните и масивни нападения на режима в Киев“.

В Киев, журналистите на AFP чуха мощни експлозии и видяха хора, бягащи към укрития, докато сирените за въздушна тревога звучаха. Според властите, в столицата е загинал поне един човек и седем са ранени след серия от ракетни и дронови нападения, насочени към енергийния сектор на страната. Президентът Володимир Зеленски заяви, че „трябва да сме наясно, че Русия няма да облекчи натиска си върху Украйна“, докато неговият въздушен флот издаваше предупреждение за ракетна атака в цялата страна.

Нови преговори и международни реакции

През уикенда, представители на страните, подкрепящи Киев, се срещнаха в Женева за спешни преговори между делегации от САЩ, Европа и Украйна. След разговорите бе издадено съвместно изявление, в което се посочва, че е постигнато „актуализирано и уточнено мирно споразумение“. Въпреки че последният проект не е публикуван, Белият дом го обяви за напредък и подчерта, че „всяко бъдещо споразумение трябва напълно да застава зад суверенитета на Украйна“.

Германският канцлер Фридрих Мерц изрази скептицизъм относно възможността за постигане на споразумение до крайния срок на Тръмп, заявявайки, че преговорите ще бъдат „дълъг и продължителен процес“. Първоначалният план на САЩ, състоящ се от 28 точки, предвижда Украйна да отстъпи източните си региони Донецк и Луганск на Русия и да намали размера на армията си — искания, които Киев определи като неприемливи.

Въпреки критиките, Белият дом отхвърли обвиненията, че Тръмп е в полза на Русия в усилията си да сложи край на войната. Прессекретарят Каролин Левит заяви, че „идеята, че Съединените щати не ангажират двете страни равнопоставено в тази война, за да я приключат, е абсолютна и тотална заблуда“. Висш служител съобщи на AFP, че Съединените щати са натискали Украйна да приеме предложението, като подчерта, че Вашингтон не е заплашвал директно с прекратяване на помощите, но Украйна е разбирала, че това е възможно.

Състоянието на преговорите остава критично, като жертвите от продължаващия конфликт продължават да нарастват, а международната общност следи внимателно развитието на събитията.