Хиляди се обединиха в Загреб срещу възраждането на усташизма

На 15 ноември 2023 г. в столицата на Хърватия, Загреб, се проведе масов антифашистки марш, в който участваха хиляди граждани. Целта на протеста беше да се противопостави на нарастващото влияние на крайната десница и опитите за преизменение на историята от времето на Втората световна война. Демонстрантите изразиха опасения относно увеличаващата се видимост на националистическите групи и инцидентите, насочени срещу етническите сърби в страната.

Протестът стана повод за обсъждане на инциденти, свързани с крайнодесни елементи. В началото на ноември, маскирани мъже нарушиха културно събитие на сърбите в Сплит, изпълнявайки усташкия поздрав. Участието на ултранационалистичния певец Марко Перкович, известен като Томпсън, на концерт в Загреб през юли, също предизвика бурни реакции. Концертът събра стотици хиляди фенове, а песните му често съдържат усташкия поздрав, което доведе до разпространение на символи, свързани с него.

Протестиращите се обединяват срещу насилието и ревизионизма

Организаторите на неделния марш заявиха, че фашистите вече не се крият и призоваха за съпротива срещу „насилието, историческия ревизионизъм и заплахите“. Протестиращият Кристиян Крал, студент по електротехника, подчерта опасността от възраждането на идеологията на Усташа, която по време на Втората световна война преследва и убива стотици хиляди сърби, евреи, роми и антифашисти.

По време на марша, участниците носеха голям плакат с надпис „Обединени срещу фашизма“ и скандираха „Всички сме антифашисти“ по улиците на Загреб в студен, слънчев ден. Подобни демонстрации се проведоха и в Риека, Пула и Задар, по протежение на Адриатическото крайбрежие.

Нарастващото влияние на крайната десница

Тези антифашистки митинги последваха серия от екстремистки инциденти през ноември, насочени срещу сърбите, предизвиквайки опасения за етническо насилие, десетилетия след войната между сърби и хървати (1991-1995 г.). Крайнодесни групи също така нападат либерални политици, чуждестранни работници и други общности, често използвайки усташкия поздрав „За родината — готов“.

По време на протеста в Задар, организаторът Ива Давория съобщи, че млади мъже в черно облекло нарушили мирния марш, хвърляйки фойерверки и червена боя, но властите не реагирали адекватно. Анализатори посочват, че завоят на Хърватия надясно е започнал след създаването на коалиция между консервативните партии на премиера Андрей Пленкович и крайнодясна партия на последните избори, оставяйки етническата сърбска партия извън правителството за първи път от години.

Премиерът Пленкович отрече да игнорира нарастващото влияние на екстремистките настроения, обвинявайки леви опоненти в преувеличаване на заплахата и разединяване на обществото. Историческият и политически контекст на Хърватия е също толкова важен: след Втората световна война страната беше част от комунистическа Югославия, която се разпадна през 90-те години, водейки до националистически войни с над 10 000 загинали.

Неделните протести подчертаха обществената загриженост относно крайнодесния екстремизъм, историческия ревизионизъм и заплахите за малцинствени общности. Демонстрантите акцентираха на ангажимента си за защита на демократичните ценности и запазване на точен поглед върху миналото на Хърватия, отхвърляйки величието на символи, свързани с една от най-тъмните глави в историята на страната.