Франция и Великобритания настояват за многонационални сили в Украйна

Франция и Великобритания потвърдиха намерението си да изпратят войски в Украйна след края на войната с Русия. Според френския президент Еманюел Макрон, „реални и твърди гаранции“ са необходими за осигуряване на бъдещето на мира в региона. Двете държави призоваха членовете на „Коалицията на желаещите“ да предоставят на Украйна солидни мерки за сигурност, включително разполагане на многонационални сили на територията на страната.

На виртуалната среща, проведена на 15 март 2024 г., участваха представители на повечето европейски държави, както и на Турция, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония. Основната тема на дискусията беше дипломатическото усилие, инициирано от Съединените щати, за сключване на мирно споразумение.

Първоначалният план от 28 точки, тайно изготвен от представители на САЩ и Русия, категорично изключваше наличието на НАТО на украинска територия след войната. Въпреки това, Франция и Великобритания остават твърди в намеренията си, изтъквайки, че физическото им присъствие ще помогне за възпиране на нова агресия. Макрон подчерта: „След подписването на мирно споразумение, френски, британски и турски войници ще провеждат тренировки и операции по сигурността в стратегически места като Киев и Одеса.“

В същото време, британският премиер Кеир Стармер призова коалицията да „укрепи“ ангажиментите си за бъдещата сила. „Ние трябва да се подготвим за планиране и финансиране на бъдещата сила на Украйна, за да може тя да се защитава. Многонационалната сила, която обучаваме, ще бъде съществена част от това,“ добави Стармер.

Франция и Великобритания водят призивите за разполагане на войски в поствоенна Украйна, което предизвиква разделение сред западните съюзници. Швеция, Дания и Австралия изразиха готовност за участие, докато Полша, Гърция и Италия се противопоставят на подобен ход.

В края на срещата, на която участваха 35 държави и държавният секретар на САЩ Марко Рубио, Макрон обяви, че ще бъде създадена „работна група“, която ще финализира мерките за сигурност и приноса на участниците. Тази група ще бъде ръководена от Франция и Великобритания и ще включва САЩ и Турция.

В изказванията си, както Макрон, така и Стармер акцентираха на необходимостта от продължаване на натиска върху Москва чрез санкции и използване на замразените активи на Русия, които възлизат на €210 милиарда на територията на ЕС, за подкрепа на Украйна – инициатива без прецедент.

На фона на интензивните преговори, Украйна обяви, че е постигнала „общо разбиране по основните условия на споразумението“ в двустранни разговори с американските представители. Най-чувствителните въпроси остават открити до срещата лице в лице между президентите Володимир Зеленски и Доналд Тръмп, която все още не е обявена.

Зеленски заяви: „Украйна никога няма да бъде пречка за мира – това е нашият принцип, споделен от милиони украинци, които заслужават достоен мир.“ Въпреки промените в съдържанието на плана от 28 точки, които предизвикаха недоволство в европейските столици, Германия изрази необходимостта от „пълно участие“ в сфери, които попадат под тяхната юрисдикция, като икономическите санкции.

С увеличаваща се тревога, европейските лидери се стремят към „солидни и изпълними гаранции за сигурност“, които да предотвратят бъдещи атаки от Русия. Европейският съюз разработва планове за военно готовност за отбрана срещу руска инвазия до 2030 г. „Ние сме обединени в подкрепата на справедлив, достоен и траен мир за Украйна, който да запази нейния суверенитет и да осигури дългосрочна сигурност,“ заключи Макрон.