Европейският парламент отхвърля изключения за внос на руски енергийни ресурси

Европейският парламент заяви, че е против предоставянето на изключения или вратички за страните, зависими от вноса на руски енергийни ресурси, докато ЕС финализира плановете си за отказ от руски енергийни доставки. Според източници на Euronews, парламентът се противопоставя на даването на изключения на страните без излаз на море, които искат да внасят нефт и газ от Русия в случай на внезапно прекъсване на доставките.

В момента ЕС води дискусии относно забрана на вноса на руски енергийни ресурси, след предложение на Европейската комисия от юни 2023 г. за окончателно прекратяване на зависимостта от Москва до 2027 г.. Преговорите между правителствата на ЕС, парламента и комисията продължават. Постигнато е неформално споразумение, при което страните, зависими от внос на енергия, като Унгария и Словакия, биха могли да получат изключение, позволяващо им да внасят руски енергийни ресурси при криза в доставките.

Депутатите обаче подчертават, че не трябва да се предоставят никакви вратички или изключения, за да се гарантира, че износът на фосилни горива от Москва вече не е част от енергийния микс на ЕС. Според годишния доклад на Европейската комисия за състоянието на енергийната общност, вносът на руски газ от ЕС27 – включително тръбопроводен газ и втечнен природен газ (LNG) – представлява 12% от общия внос на газ в блока от август 2025 г. Тази цифра е значително намаление от 45% през 2021 г., но депутатите отбелязват, че все още става дума за 210 милиарда евро, изпратени в касата на Москва.

Латвийският евродепутат Инеса Вайдере от Европейската народна партия заяви пред парламента миналия месец, че е „неразбираемо“, че блокът все още купува руска енергия след три години война в Украйна. „Позицията на парламента е много по-строга [от предложението на комисията]: да се забранят вносите на руски газ и нефт, включително през междинни държави, от 1 януари 2027 г.„, каза тя в Страсбург по време на обсъждането на законодателството. „Освен това, временното спиране на тази забрана не е допустимо при никакви обстоятелства.“

Вайдере добави, че позицията на страните членки е много по-слаба – тя предвижда забрана на газа, но само от 2028 г., предоставяйки необосновани изключения на Унгария и Словакия, които имат алтернативни опции за доставки. Някои депутати смятат, че въпреки трудностите с доставките на газ, пред които са изправени страните без излаз на море, тръбопроводните инфраструктурни проекти в България и Румъния биха могли да предложат надеждна алтернатива и да диверсифицират енергийния пазар в региона.

Проектите, на които се позовава парламентът, се очаква да бъдат в експлоатация до 2026 и 2027 г., което депутатите твърдят, че ще предостави на операторите на енергия достатъчно време да се адаптират към новите доставчици. Дипломатически източник в ЕС заяви пред Euronews, че парламентът „вижда вратички навсякъде и иска да ги затвори“, като твърди, че възприемането на проблема „липсва на задълбочени технически знания“.

Въпреки несъответствието, друг дипломат от ЕС каза, че всички преговарящи от ЕС искат да постигнат политическо споразумение преди Коледа. Следващият кръг от политически преговори ще се проведе в четвъртък.

Румънският енергиен министър Богдан Иван приветства завършването на тръбопровода Tuzla-Podisior през юли като определящ момент за страната. „Румъния преминава в нов етап: от потенциала към реалната капитализация на ресурсите на Черно море“, написа той. Тръбопроводът с дължина 308 км е част от проекта Neptun Deep, мащабна офшорна операция за природен газ в румънската част на Черно море, която би могла да предостави алтернатива на руския газ за страни като Унгария и Словакия.

Според Transgaz, румънския оператор на националната газопреносна система, проектът Neptun Deep ще позволи на Букурещ да увеличи капацитета си в партньорство с Унгария, от сегашните 2,63 милиарда кубически метра годишно до 2,98, 4,38 и 5,32 милиарда до 2029 г..

От гледна точка на унгарското правителство обаче, обсъжданото законодателство е въпрос на енергийна суверенност. „Наричат го диверсификация, но всъщност лишава един от нашите жизненоважни маршрути за нефт“, заяви Петер Сиярто, унгарският министър на външните работи и търговията. „Комисията напълно игнорира, че тази регулация унищожава енергийната сигурност на страните членки на ЕС. Енергията не трябва да бъде въпрос на политика.“

Въпреки това, според документи на комисията, енергийният комисар Дан Йоргенсен наскоро се срещна с делегати на унгарската мултинационална компания за нефт и газ MOL, за да оценят осъществимостта на постепенното прекратяване на руски енергийни доставки. Датският комисар обсъди опции за диверсификация на нефта и газа, включително използването на хърватския тръбопровод Janaf като алтернатива на руския тръбопровод Druzhba, който дълго време обслужва страните без излаз на море в региона.

Тръбопроводът Janaf, известен също като Адриа, преминава от терминала Омишалй на Адриатическо море и има клонове, които достигат до рафинерии в Хърватия, Унгария, Сърбия, Словакия и Словения. Представители на MOL обаче твърдят, че тръбопроводът Адриа все още не е достатъчно развит, за да отговори на предизвикателството, и изразиха съжаление за липсата на инвестиции от страна на Хърватия. „Развитието на унгарския участък само по себе си не е достатъчно, и все още нямаме надеждна информация за състоянието и капацитета на хърватския участък“, каза Амбрус Халас, говорител на MOL, пред Euronews. „Всичко, което знаем засега, е, че Janaf, в нарушение на договора, не успя да достави поръчаното количество навреме.“

Хомайун Фалакшахи, старши енергиен анализатор в търговската разузнавателна агенция Kpler, заяви, че въздействието на пълната забрана на ЕС върху руските фосилни горива би било „непропорционално“ за страните без излаз на море, които все още разчитат на тръбопровода Druzhba за доставки на суровини. „Тръбопроводът Janaf може да помогне на Унгария и Словакия да прекратят зависимостта си от Druzhba, точно както Чехия спря да внася руски нефт и вместо това разчита на тръбопровода Transalpine„, каза той пред Euronews. „Но това би довело до по-високи разходи за MOL, вносителят, поради увеличените цени на суровините, и също така би изисквало някои технически корекции в рафинериите.“