Кибертормозът сред децата нараства в Европа: Кои страни страдат най-много?

Кибертормозът сред деца и юноши нараства в цяла Европа, като всяка страна от блока е засегната, според нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Проучването показва, че процентът на кибертормоз в 29 европейски държави е нараснал, като страните от Балтийските държави, Обединеното кралство и Ирландия са сред най-силно засегнатите.

Какво точно представлява кибертормозът? Според доклада на OECD „Какъв е животът за децата в дигиталната ера?“ от 2025 г., той се определя като тормоз, заплахи или негативни коментари, отправени онлайн към дете от връстници или непознати. Включва повтарящо се агресивно поведение, неравенство на властта и използване на онлайн медии. Примери за кибертормоз са изпращане на злонамерени съобщения, публикуване на обидни снимки или създаване на уебсайтове, които се подиграват на жертвата.

Какви са данните за кибертормоза в Европа?

Проучването обхваща ученици на възраст 11, 13 и 15 години. През периода 2021-2022 г. процентът на децата, които са били подложени на кибертормоз, варира от 7,5 процента в Испания до 27,1 процента в Литва. Средният процент за OECD, отразяващ Европа, е 15,5 процента. Заедно с Литва, страни с по-високи нива на кибертормоз включват Латвия, Полша, Англия, Унгария и Ирландия. В същото време Португалия, Гърция и Франция са сред страните с най-ниски проценти.

Според Джеймс О’Хигинс Норман, професор в Дъблинския университет и председател на ЮНЕСКО по въпросите на тормоза и кибертормоза, разликите в процента на кибертормоз в различните държави се обясняват с взаимодействието на технологични, културни и институционални фактори. Технологично, достъпът до интернет, разпространението на смартфони и доминиращите онлайн платформи влияят на честотата на онлайн взаимодействията сред младите.

Как COVID-19 пандемията повлия на кибертормоза?

Между 2017-2018 и 2021-2022 г. кибертормозът е нараснал във всички 29 европейски държави, обхванати от проучването. В Дания, Литва, Норвегия, Словения и Нидерландия увеличението е повече от 5 процентни пункта. Средният процент на OECD нарасна от 12,1 процента на 15,5 процента.

Д-р Аллина Косма от Тринити Колидж в Дъблин отбеляза, че този малък ръст може да се свърже с увеличения достъп на младите хора до дигитални устройства и удълженото време, което прекарват онлайн. Според експерти от Европейската мрежа за борба с тормоза, пандемията COVID-19 играе значителна роля, тъй като затворените училища и преместването на социалния живот онлайн увеличиха времето, прекарано на дигитални платформи.

По време на пандемията, юношите станаха свидетели на бързо разширяване на употребата на смартфони и социални медии, което увеличи възможностите за социална свързаност и конфликт. Норман подчерта, че дигиталната комуникация често предлага анонимност и намалена социална отговорност, което може да нормализира вражеското поведение онлайн.

Различия в процента на кибертормоз между половете и семейната структура

В много държави момичетата по-често са жертви на кибертормоз, но Литва е значимо изключение. Средният процент за момчетата е 14,3 процента, докато за момичетата е 16,4 процента. Разликата в процента е повече от пет процентни пункта в редица държави, включително Швеция, Франция и Италия.

Норман обясни, че момичетата по-често участват в комуникация и самоизразяване в социалните медии, които са свързани с форми на кибертормоз, като социално изключване и разпространение на слухове. Освен това, юношите от еднородителски семейства по-вероятно ще съобщят за случаи на кибертормоз в сравнение с тези от двуфамилни домакинства. Разликата е още по-значителна, с процент от 19,8 процента за еднородителски семейства спрямо 14,1 процента за двуфамилни.

Тази тенденция може да показва структурни и психосоциални уязвимости, свързани с семейния контекст, тъй като еднородителите често се сблъскват с по-големи натоварвания, които ограничават надзора над дигиталните дейности на децата. Децата в тези домакинства също могат да прекарват повече време онлайн, което увеличава риска от кибертормоз.

Кибертормозът остава сериозен проблем в Европа, изискващ внимание и действия от страна на правителства, училища и семейства.