Европа рискува да изостане в състезанието за космически центрове

Според нов доклад на Европейския космически институт (ESPI), Европа трябва спешно да разработи план за изграждане и внедряване на космически данни центрове, за да не изпусне ключова нова индустрия. Докладът предупреждава, че континентът рискува да изостане в състезанието за разполагане на данни центрове в космоса, освен ако не предприеме незабавни действия за тяхното внедряване.

Ключови възможности и предизвикателства

Според анализа на ESPI, ако Европа не действа сега, тя рискува да пропусне значителна и нарастваща възможност за дигиталната и космическа индустрия на блока. Очаква се индустрията да нарасне до приблизително 535 милиарда евро до 2030 г. Но за да остане напред, Европа трябва да разработи план. Джермайн Гутиерес, главен автор на доклада, коментира: „Европа разполага с космически технологии от световна класа и силни институции… въпросът е дали ще ги използваме, за да водим тази революция или ще наблюдаваме как други определят бъдещето на изчисленията.“

Данните центрове са съоръженията, в които се съхранява компютърният хардуер, използван за обучение и захранване на генеративен изкуствен интелект (AI). Какви са предимствата на изпращането на данни центрове в космоса? През 2024 г. Европейската комисия и аерокосмическата компания Thales проучиха възможността за изпращане на европейски данни центрове в космоса. Проучването установи, че космическите данни центрове могат да „трансформират европейския дигитален ландшафт“, предлагайки по-екологичен и суверен начин за предоставяне на данни, необходими на AI компаниите.

Финансови и екологични ползи

Според проучването, данните центрове, захранвани със слънчева енергия в космоса, могат значително да намалят въглеродния отпечатък, свързан с функционирането на системите на земята. Тези центрове няма да зависят от вода за охлаждане, в противен случай, за разлика от наземните данни центрове. Thales подчерта, че решението е финансово обосновано, с потенциална „възвръщаемост на инвестицията от няколко милиарда евро“ до 2050 г. За да постигне целите си за емисии, докладът от 2024 г. препоръчва на Европа да изградят ракета с намалени емисии през целия си жизнен цикъл.

Авторите на доклада призовават Европа да използва част от текущите си проекти за финансиране, като In-Orbit Demonstration и General Support Technology Programme (GSTP) на Европейската космическа агенция (ESA), като „тестови платформи“ за нови технологии. Европейската програма е изследователски проект, който подкрепя компаниите с разходи за стартиране и операции, за да тестват нови технологии в орбита.

От друга страна, проектът на ESA GSTP преобразува инженерни концепции в продукти, които могат да бъдат тествани в бъдещи мисии. Агенцията рекламира GSTP като „един от най-добрите инструменти в ESA, за да осигури конкурентоспособността на Европа на глобалния пазар“ и го поддържа на преден план на технологичните иновации.

Авторите също се надяват, че ЕС ще въведе европейска инициатива, която ще има ясен план за това как данните центрове могат да започнат да се внедряват търговски.

Въпреки това, остават значителни предизвикателства за европейските компании, преди първият данни център да бъде изпратен в космоса. Според американския тинк-танк The Centre for Strategic and International Studies (CSIS), най-евтината мисия за стартиране на килограм е ракета Falcon Heavy на SpaceX с оценка от 1 500 долара (1 298 евро) за килограм. За тази цена, ракетата ще изпрати полезен товар до ниски орбити (LEO), които са на под 2 000 километра от Земята. Според доклада на ESPI, стартиранията трябва да са под 400 евро (346,32 евро) на килограм, за да станат финансово обосновани.

Основателят на SpaceX Илон Мъск заяви през 2020 г., че маргиналната цена на неговия стартер Starship ще бъде по-малко от 1 милион долара (865 000 евро) на мисия за над 100 тона до орбита или 10 долара (8,65 евро) на килограм. Освен ако Starship не успее да изпълни обещанията си, предимствата на космическия данни център ще бъдат значително намалени.

Европейските компании, работещи по космическите данни центрове, също ще трябва да намерят решение как да поддържат системите хладни, тъй като вода няма да бъде използвана. Друг проблем ще бъде как да се провеждат мисии за поддръжка на данни центровете, докато те са в орбита. Индустриите на Европа в сферата на аерокосмическите и технологичните решения ще „изпъкнат в решаването“ на тези проблеми, за да поставят данни центрове в орбита, завършва докладът на ESPI.