Премиерът на Северна Македония обвини България в нарушаване на идентичността

Премиерът на Северна Македония, Християн Мицкоски, обвини България в опити за унищожаване на македонската нация и идентичност. Изявлението му дойде в отговор на събитията в Европейския парламент, където бяха премахнати споменаванията за „македонска идентичност“ и „македонски език“ от доклада за напредъка на Северна Македония, след изменения, внесени от евродепутатите Анджей Халицки, Катлийн Ван Бремпт и Дан Барна.

На извънредна пресконференция в централата на ВМРО-ДПМНЕ, Мицкоски остро критикува систематичната блокада от страна на България на процеса на европейска интеграция на Северна Македония. Той подчерта, че тази блокада не е нова и датира от 1990 г., когато България беше сред първите държави, признали независимостта на Македония, но без да признае нейния език или национална идентичност.

Мицкоски отхвърли твърдението, че българското малцинство в Северна Македония е пречка за интеграцията. Той заяви, че малкият брой хора, които се идентифицират като българи, не е проблем. „Можем да ги запишем в Конституцията утре,“ каза той, „но проблемът е много по-дълбок,“ като посочи на целенасочените дипломатически усилия на България да игнорира македонската национална идентичност на европейско ниво.

Мицкоски подчерта, че докладът, съдържащ термините „македонска идентичност“ и „македонски език“, е преминал успешно през Комисията по външни работи на Европейския парламент. За първи път след независимостта на страната, тези споменавания бяха включени в официална европейска документация, но бяха премахнати в последния момент по време на финалното гласуване.

На пресконференцията, която беше широко предавана чрез онлайн платформата на ВМРО-ДПМНЕ и отразявана в националните медии, включително в няколко големи телевизионни мрежи, Мицкоски говори и за редица исторически несправедливости и национални компромиси, направени от страната през последните десетилетия. Той посочи промените на националния флаг и името на страната като примери за отстъпки, направени в името на европейската интеграция и регионалното добронамерие.

Разсъждавайки върху историята на Македония след 1990 г., Мицкоски изтъкна поредица от възприемани унижения и натиск. „Вълците чакат корумпирани лидери,“ заяви той, „надявайки се, че те ще се откажат от идентичността си парче по парче – предавайки народа си, традициите си, наследството си.“

Въпреки тези предизвикателства, Мицкоски потвърди ангажимента на страната за присъединяване към Европейския съюз, описвайки членството като не само амбиция, но и национална необходимост. „Тази борба не е лесна,“ призна той, „но съм готов да я понеса. Заедно с нашите приятели зад граница, ще устоим.“

Премиерът представи Северна Македония като малка страна с културна дълбочина и устойчивост, ангажирана с регионално уважение дори в лицето на провокации. Въпреки готовността си да поддържа добросъседски отношения, той предупреди, че без взаимно уважение конструктивните отношения са невъзможни. „Когато научат да ни уважават, нашият източен съсед ще стане нашият най-голям приятел. Дотогава ще им отговаряме с аргументи,“ заяви той.

Мицкоски завърши с категорично изявление, че правителството му няма да отстъпи по въпросите на македонските национални интереси. Докладът на Европейския парламент за напредъка на Северна Македония в ЕС беше приет с широко мнозинство – 461 гласа „за“, 121 „против“ и 107 въздържали се от общо 689 подадени бюлетини в 720-местната зала.

Премахването на споменаванията на македонската идентичност и език предизвика политическо напрежение, като няколко парламентарни групи – EPP, S&D и Renew Europe – подкрепиха измененията, които доведоха до промяната. Северна Македония подаде своята кандидатура за членство в ЕС през март 2004 г. и получи статус на кандидат през декември 2005 г.. Процесът на присъединяване обаче е белязан от чести спорове и забавяния, често свързани с въпроси на историческа идентичност и двустранни отношения с съседните държави.