Обширен хаос в пътуванията в Европа след срив на Гръцката въздухоплавателна комуникация

На 4 януари 2026 г. Гърция претърпя масивен срив в системите за въздушна комуникация, което доведе до хаос в пътуванията, засягащ полетите в цяла Европа. Неочакваният колапс на радиочестотните системи, използвани за координация на самолетите в Атинския информационен район (FIR), наложи спиране на всички излитания и кацания в страната. Тази ситуация остави хиляди пътници блокирани на основни летища, сред които и летище „Елефтериос Венизелос“ в Атина, съобщава BBC News.

След като част от услугите постепенно се възстановиха по-късно през деня, техническият срив нанесе сериозни щети на плановете за празнични пътувания и предизвика масови забавяния. Властите разследват причините за аварията, като остарялото оборудване вероятно е изигравало ключова роля. Инцидентът се случи в един от най-натоварените уикенди за пътувания през годината, когато туристи и завръщащи се жители планираха полети след новогодишните празници, за да се върнат на работа на 5 януари.

Срив в системите за въздушен контрол

В ранните часове на 4 януари системата за въздушен контрол на Гърция претърпя сериозен срив на комуникацията, когато множество радиочестоти спряха да работят. Тези честоти са от съществено значение за комуникацията между пилотите и въздушните контролери. Без тях безопасното извършване на полетите е невъзможно. Гръцките авиационни власти издадоха NOTAM (Уведомление до пилотите) и спряха всички пристигащи и заминаващи полети, за да предотвратят инциденти и да управляват въздушното пространство при извънредни условия.

Незабавният ефект от инцидента беше осезаем. Летище „Елефтериос Венизелос“, най-натовареното в Гърция, наред с регионалните летища в Солун и Ираклион, отмени или отложи полети. Самолети, които вече бяха във въздуха, бяха управлявани по ръчни процедури или отклонявани към съседни страни, включително Италия, Турция и Кипър, за да се минимизира рискът. Прелетите самолети бяха временно ограничени или пренасочени, което е видно от историята на FlightRadar24.

Панайотис Псарос, председател на Гръцката асоциация на въздушните контролери, заяви пред държавните медии: „Не сме информирани за причината за този проблем… Определено, оборудването, с което разполагаме, е практически древно.“

Въздействие на инцидента върху въздушния транспорт

Сривът засегна Центровете за управление на въздушното пространство в Атина и Македония, които наблюдават гръцкия FIR — обширен блок въздушно пространство над Егейско море, от съществено значение за полетите в югоизточна Европа. Със сринати централни комуникационни системи, контролерите останаха с ограничени средства за управление на трафика, което наложи безпрецедентното решение да замразят операциите.

Въздушните контролери и техниците работеха през целия ден, за да изолират и отстранят проблема. Към следобедните часове бяха активирани резервни честоти и алтернативни комуникационни канали, което позволи постепенно възстановяване на полетите. Летище Атина съобщи, че излетите полети нараснаха до десетки на час, въпреки че капацитетът остава намален в сравнение с нормалната операция.

Към края на деня комуникацията беше възстановена, а всички полети започнаха да функционират нормално, въпреки че със средно закъснение от 70 минути, според данни на FlightRadar24. Инцидентът разкри дългогодишни слабости в авиационната инфраструктура на Гърция. Синдикатите на авиацията и наблюдателите на индустрията преди това бяха предупреждавали за остарели радари и комуникационни системи, които не успяват да отговорят на нарастващите трафик изисквания.

Планират се обсъждания относно ускорено обновление на комуникационните и навигационни технологии, подобряване на мерките за резервиране и по-тясно сътрудничество с EUROCONTROL и международни партньори, за да се намали вероятността от подобни инциденти в бъдеще.