Масирана атака с дронове и ракети уби четирима в Украйна

На 7 септември 2023 г. Украйна преживя една от най-масирани атаки с дронове и ракети от началото на пълномащабната инвазия, при която загинаха най-малко четирима души, а над 44 бяха ранени. Президентът Володимир Зеленски потвърди данните и подчерта, че спешните служби продължават да работят в редица засегнати от атаките градове. Киев беше сред най-силно ударените места.

Местни власти съобщиха, че млада майка и нейното новородено дете загинаха, след като дрон удари жилищен блок в района Светошински. Свидетели описаха опустошението: ударната вълна изхвърлила жената от апартамента, а бебето по-късно било намерено мъртво под отломките. Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че поне седем жители са хоспитализирани, включително бременна жена, която е имала нужда от спешно цезарово сечение след тежки изгаряния. Лекарите успели да родят нейното бебе преждевременно, но и двамата остават в критично състояние.

Разрушителни последици за Киев и страната

Нощната атака запалиха няколко сгради в Киев, включително три многоетажни блока в Светошински и друг в Дарницки район, където част от четиристепенна сграда се срина. Пожарите обхванаха и складове и паркирани автомобили, увеличавайки разрушенията. В Дарницки район загина възрастна жена, намираща се в укритие, но точната причина за смъртта ѝ остава неясна.

Жителите описаха терора на нощта, когато дроновете ревяха над главите им, стени се срутваха, а семейства бягаха на улицата сред шрапнели и пламъци. За първи път от началото на войната, централната сграда на Министерския съвет в Киев беше директно ударена, предизвиквайки пожар, който беше овладян до сутринта. Първоначалните съобщения не уточняваха дали ударът е бил от ракета, дрон или падащи отломки, но източници в украинските медии предполагат, че правителственият комплекс е бил целенасочено атакуван.

Международната реакция на атаката беше силна, а европейските лидери я определиха като грубо отхвърляне на текущите мирни усилия. Други градове в страната също бяха атакувани. В Кривой Рог Русия удари жилищни сгради, бизнеси и учебно заведение, като най-малко трима души бяха хоспитализирани. Одеса бе ударена, като пострадаха жилищни сгради и гражданска инфраструктура, предизвиквайки множество пожари.

Необичайна ескалация на конфликта

В Полтавска област, отломки от дрон повредиха общинска сграда, мост и индустриални съоръжения в Кременчук, докато железопътната инфраструктура в региона също бе ударена. Запорожие съобщи за щети на индустриална работилница, но без жертви. Киевска област понесе щети в няколко района, включително Буча, Бровари и Фастив.

Въздушните сили на Украйна съобщиха, че Русия е изстреляла безпрецедентните 810 дронове Shahed, заедно с 13 крилати и балистични ракети през нощта. Въздушната отбрана е прихванала 747 дронове и няколко ракети, но десетки все пак ударили 33 места в страната. Взривове са били регистрирани в Киев, Одеса, Запорожие, Кривой Рог, Днепър, Харков и Кременчук, с допълнителни въздействия в околните райони.

Мащабът на атаката предизвика реакции и извън Украйна. Полша мобилизира своя въздушен флот, подкрепян от холандски F-35, когато руските дронове се доближиха до нейното въздушно пространство, повтаряйки модел на трансгранични инциденти, които се засилиха в последните седмици. Президентът Зеленски обвини Москва за целенасочено ескалиране, докато разговори биха могли да започнат преди месеци, наричайки ударите „целесъобразни престъпления, които удължават войната“.

Той сподели, че е говорил с френския президент Еманюел Макрон, като двамата се съгласили за нови мерки за укрепване на отбраната на Украйна и координиране на дипломатическите реакции. Зеленски добави, че Украйна и нейните партньори няма да позволят атаките на Русия да подкопаят колективните усилия. Европейските лидери осъдиха ударите с необичайно остри думи. Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Кремъл „подиграва дипломацията“ и обеща по-силни санкции.

Френският президент Еманюел Макрон нарече атаките „безразборен терор“, подчертавайки продължаващата подкрепа на Франция за отбраната на Украйна. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс подчерта, че Москва „желая война, а не мир“, докато полският премиер Доналд Туск предупреди, че забавянето на налагането на силен отговор е дало кураж на Путин. От Естония до Молдова, лидерите призоваха за повече оръжия за Киев и по-строги мерки срещу Москва.

Атаките се случиха на фона на затруднения в усилията за организиране на директни преговори между Зеленски и руския президент Владимир Путин. Москва многократно е настоявала всяка среща да се проведе в самата Москва – предложение, което Зеленски отхвърли дни по-рано, заявявайки, че не може да пътува до столицата на „терористична държава“, докато собствената му страна е под ежедневна атака. Президентите на САЩ и Германия също признаха в последните седмици, че такава среща е малко вероятна.