Националната галерия в България представя изложба на Захари Зограф

Националната галерия в България ще открие изложба на Захари Зограф, озаглавена „Иммерсивна изложба на Захари Зограф“, която ще се проведе в пространството Kvadrat от 10 декември 2025 г. до 30 януари 2026 г. Тази първа иммерсивна изложба предлага нов подход към опознаването на шедьоврите в колекцията на музея, съобщават от галерията.

Изложбата, създадена от Сензор Студио, използва нови технологии, за да оживи религиозните и светски произведения на Захари Зограф. Проектът, продължаващ 20 минути, разкрива съществени елементи от творческия процес на художника, като по този начин популяризира изкуството от Българското възраждане.

Българското възраждане е период, характеризиращ се с икономически, социални и културни трансформации, тясно свързани с търсенето на църковна и национална независимост. Процесът започва през средата на 18-ти век, когато Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска“ през 1762 г., която оказва дълбоко влияние на духовното пробуждане на населението.

Захари Зограф (1810–1853) от Самоков изиграва значителна роля в свързването на религиозната и светска живопис и допринася значително за европеизацията на българското изкуство. Той е описван като изключителна личност, известна с артистичните си експерименти и смелия си подход към професионалните предизвикателства.

В творчеството си Зограф рисува портрети, растения, животни, голи фигури, пейзажи и древни руини. В църковните си стенописи той въвежда изображения на български и славянски светци, поставяйки автопортрети и портрети на съвременниците си до тях. Активно участва в борбата за църковна и национална независимост, подпомага публикуването на книги и инициативи за създаване на български училища.

Изложбата включва селекция от икони, рисунки, копия, писма, документи и светски портрети от ранния период на творчеството на художника. Освен това, тя представя значителна колекция от стенописи, вариращи от най-ранните му произведения, създадени през 1838 г. за параклиса на Св. Йоан Кръстител в църквата „Света Богородица“ в Асеновград, до това, което се счита за неговото „финално шедьовър“ — стенописите, украсили притвора на Голямата Лавра на Атон, завършени между 1851 и 1852 г.

Захари Зограф остава като определяща фигура на българското възрожденско изкуство. Неговият неуморно любопитен артистичен дух е преди времето си, а обширното му творчество отразява жизнеността на приближаващата модерна епоха, артистичността на традиционния образ, силата на линията и емоционалната сила на цветовете.