Политик критикува новия закон за хранителната верига в България

Николай Вълканов, изпълнителен директор на Асоциацията за съвременна търговия, изрази остри критики към новия проектозакон за доставките на селскостопански продукти и храни. Вълканов разкрива, че зад закона стои лобиране, което цели да контролира цените и производството на млечни продукти в България. Според предложението, търговците ще бъдат задължени да предлагат 80% от млечните си продукти с местно производство.

В интервю за БНТ той отбеляза, че законът се опитва да увеличи правомощията на Комисията за защита на потребителите, подобно на предишни опити в закона за приемане на еврото. Вълканов подчертава, че и двата закона сякаш произлизат от един и същи източник, въпреки че официално са издадени от Министерския съвет. При запитване относно възможното лобиране, той изтъкна, че е очевидно, че държавата навлиза в търговския сектор, чрез политици, които планират изграждането на държавни магазини.

Вълканов постави под съмнение целта на тези търговски обекти, известни като „магазини за нашите хора“, финансирани от данъкоплатците, за да предлагат по-евтини продукти на специфичен избирател. Той направи връзка с Дейан Пеевски, български олигарх, санкциониран по Закон Магнитски и лидер на „ДПС-Новото начало“. Освен това той обясни, че последните промени в закона за въвеждане на еврото са направили проектозакона неефективен, предоставяйки на Министерския съвет широки и неконтролируеми правомощия.

В контекста на задължителното производство на 80% местни млечни продукти, Вълканов акцентира на сериозния недостиг на българско мляко, което прави невъзможно изпълнението на квотата. Интересно е, че жълтото сирене и маслото са изключени от това изискване. Той уточни, че ако се изчисли потреблението на мляко на база различни млечни продукти, само около 59% от необходимото сурово мляко се произвежда локално.

Проектозаконът, който предлага ограничаване на надценките, също получи критики от Вълканов. Той изрази опасения, че държавата не трябва да диктува еднакви цени и доставчици за всички търговски обекти с определен размер или оборот. Такъв ход ще премахне конкуренцията между търговците, лишавайки потребителите от избор, качество и достъпни цени. Той определи това като система, която принуждава всички да предлагат същите продукти на идентични цени, което няма особен смисъл.

От правна гледна точка, Вълканов подчерта, че новият закон противоречи на правилата на ЕС, тъй като налага нетарифни бариери, които ограничават свободното движение на стоки на единния пазар. Той предупреди, че такава политика спрямо местните продукти може да навреди на износно ориентираните селскостопански индустрии в България, изкривявайки пазара и нанасяйки вреди на бизнеса, зависещ от чуждестранни продажби.

На въпрос относно критиките, че цените на млякото не са се увеличили от 2022 г. насам, Вълканов цитира разследване от Комисията за защита на конкуренцията, което не е установило забранени споразумения в доставната верига. Анализът на комисията показа значителни ценови разлики за същите марки сирене между търговците, като цените на доставките са се увеличили между 23% и 38% в зависимост от търговеца. Това опровергава твърдението, че търговците несправедливо притискат доставчиците.

Вълканов подчерта, че качеството на продуктите, като съответствието с етикетите, е основно отговорност на производителите, а не на търговците. Той спомена проучвания на потребителите от Активни потребители, които периодично тестват продукти като сирене за съответствие с нормите, като около две трети от марките сирене на пазара не отговарят на стандартите, въпреки лекото подобрение в ситуацията.

Интересно е, че Вълканов отбеляза един повтарящ се парадокс: всякога когато се публикуват подобни потребителски доклади, възникват дебати, които твърдят, че растящите цени или практиките на търговците принуждават до спад в качеството на продуктите, но фактите показват обратното.