Николай Вълканов разкрива лобизъм в новия законопроект за търговията

В България, изпълнителният директор на Асоциацията за модерна търговия Николай Вълканов изрази сериозни опасения относно новия законопроект за веригата за доставки на селскостопански продукти и храни. Той обвини лобисти в задкулисието на законопроекта, който предвижда таван на надценките в търговията и изисква 80% от млечните продукти на рафтовете да бъдат произведени в България.

В интервю за BNT, Вълканов подчерта, че законът цели да увеличи правомощията на Комисията за защита на потребителите, подобно на предишни опити, свързани с Закона за въвеждане на еврото. Според него, и двата закона изглежда произлизат от един и същ източник, въпреки че официално са представени от Министерския съвет.

Когато беше запитан за възможния лобизъм, Вълканов заяви, че е ясно, че държавата навлиза в търговския сектор чрез политици, които целят изграждането на държавни магазини. Той постави под въпрос целта на тези търговски обекти, наречени “народни магазини”, които описва като “магазини за нашия народ”, финансирани от данъкоплатците, за да предлагат по-евтини продукти на специфичен електорат.

Вълканов посочи, че наскоро направените промени в закона за еврото фактически правят новия законопроект неефективен, като предоставят на Министерския съвет широки и неконтролируеми правомощия, които могат да заобиколят новия закон. Според него, задължителните 80% от млечните продукти, произведени в страната, са невъзможни за изпълнение, поради сериозен недостиг на българско мляко.

Важно е да се отбележи, че изискването за жълто сирене и масло е изключено от проекта. Вълканов обясни, че ако се изчисли потреблението на мляко на база различни млечни продукти, само около 59% от необходимото сурово мляко се произвежда локално.

Предложението за таван на надценките също срещна критики от Вълканов. Той подчерта, че е проблематично за държавата да налага единни цени и доставчици в търговските обекти с определен размер или оборот. Такъв ход би елиминирал конкуренцията сред търговците, ограбвайки потребителите от избор, качество и достъпни цени.

От правна гледна точка, Вълканов заяви, че новият закон противоречи на правилата на ЕС, тъй като налага нетарифни бариери, ограничаване на свободното движение на стоки в единния пазар. Той предупреди, че подкрепата за местни продукти по този начин може да навреди на износно ориентирани селскостопански индустрии в България, изкривявайки пазара и вредейки на бизнеси, зависещи от чуждестранни продажби.

В отговор на критиките, че цените на млякото не са се увеличили от 2022 г., Вълканов цитира разследване на Комисията за защита на конкуренцията, което не е установило забранени споразумения в търговската верига. Анализът на комисията показа значителни ценови разлики за същите марки сирена между търговците, като цените за доставка са се увеличили с 23% до 38% и между 16% до 62% в зависимост от търговеца.

Това опровергава разказа, че търговците неправомерно натискат доставчиците. Вълканов подчерта, че качеството на продуктите, например съответствието с етикетното съдържание, е основно отговорност на производителите, а не на търговците.

Той спомена и проучвания на Активни потребители, които периодично тестват продукти като сирене за съответствие с нормите, като около две трети от марките сирене на пазара не отговарят на тези стандарти, въпреки че ситуацията леко се подобрява. Интересно е, че Вълканов отбеляза повтарящия се парадокс: когато такива потребителски отчети излизат, възникват дебати, твърдящи, че нарастващите цени или практиките на търговците водят до спад в качеството на продуктите, но фактите показват обратното.