Лидерите на ЕС подкрепиха увеличаването на дроновете за Украйна

На неформална среща в Копенхаген в сряда, лидерите на Европейския съюз (ЕС) изразиха широка подкрепа за предложения за увеличаване на развитието на дронова и противодронова технология, както и за използването на замразени руски активи за предоставяне на финансова помощ на Украйна. След срещата, председателят на Европейския съвет Антонио Коста съобщи, че лидерите са подкрепили приоритетни проекти, които ще укрепят сигурността на Европа, включително проект за европейска дронова стена.

В контекста на последните нарушения на въздушното пространство в Полша, Естония, Румъния и Дания, Европейската комисия представи Scoping Paper, в който бяха описани четири ключови проекта, нуждаещи се от спешно финансиране и изпълнение. Те включват европейска дронова стена, Eastern Flank Watch, Air Defence Shield и Defence Space Shield.

Мете Фредериксен, датският премиер, подчерта, че е необходимо да се укрепи производството на дронове и противодронови способности. „Трябва да създадем европейска екосистема, която да позволи на Европа да разработи иновационни решения за дронове, вдъхновени от успехите в Украйна,“ добави тя. Според нея, темата не е свързана с конфликт между изток и запад, въпреки че източният фланг географски е по-близо до Русия.

Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, заяви, че нарушенията на въздушното пространство са част от „хибридни войни“ и изискват „силна и решителна реакция от Европа“. „Трябва да осигурим най-силните средства за сдържане,“ подчерта тя и добави, че запазването на мира е основна задача на ЕС.

Финансова помощ за Украйна

Лидерите на ЕС обсъдиха и нови мерки за укрепване на финансовата и военната помощ за Украйна, която е неразривно свързана с европейската сигурност. „Нашата подкрепа за Украйна е директна инвестиция в собствената ни сигурност,“ заяви Фредериксен.

По време на срещата, те разгледаха предложението на Комисията за отпускане на 140 милиарда евро на Киев, основано на наличните средства от замразените активи на Русия, които в момента се държат в Euroclear, централен депозитар на ценни книжа в Брюксел. Предложението е в начален етап и ще бъде уточнявано, като Украйна ще бъде задължена да връща заема само след като Москва се съгласи да компенсира причинените щети, познато като „заем за репарации“.

Проблеми за Белгия

Въпреки че предложението получи широка подкрепа, Барт Де Вевер, премиер на Белгия, изрази правни и технически притеснения. Ключовият въпрос за Белгия е как ще бъдат управлявани рисковете от потенциални неизпълнения или съдебни дела, без да оставят страната да се справя сама.

След срещата, фон дер Лайен се опита да успокои притесненията на Де Вевер, подчертавайки, че „Белгия не може да бъде единствената държава, която поема риска“. Тя увери, че „няма да се конфискуват активи“ и че „руският иск остава руски иск“.

Следващите стъпки в разработването на пътната карта за отбраната ще бъдат представени в следващите две седмици, с цел лидерите да вземат решения на официална среща по-късно този месец.