Конфликти между България и Северна Македония спират EU интеграцията

Историческите и културни спорове между Северна Македония и България продължават да затрудняват интеграцията на страната в Европейския съюз. Основната пречка в преговорите е свързана с признаването на идентичността и езика на Северна Македония. Двете страни са се ангажирали през 2018 г. да работят за добросъседски отношения, но до момента не са постигнали напредък.

Конфликтите между България и Северна Македония не са нови; те датират от години и многократно са водили до опити за помирение. Въпреки многобройните подписани споразумения, които обещават решаване на споровете, реалността остава различна. Основна пречка за Северна Македония е отказът ѝ да приеме така нареченото „френско предложение“ от 2022 г., което изисква включването на „българската общност“ в конституцията на страната.

Премиерът Христијан Мицкоски определи решението на предшествениците си като „политическа и стратегическа грешка“, която е застрашила европейския път на страната. Въпреки че Мицкоски призова Европейския съвет да потвърди, че няма проблем с отделната македонска идентичност и език, за България ситуацията остава сложна.

Исторически контекст и опити за разрешаване

Споразумението за добросъседство, подписано през 1999 г., се появи в контекста на конфликтите в Косово и заплахите за сигурността в региона. Тогава двете страни обединиха усилията си в името на регионалната безопасност. Въпреки това, след като непосредствената заплаха от конфликта премина, „добросъседството“ между двете страни започна да отслабва.

През 2004 г. Северна Македония подаде заявление за членство в ЕС и получи статут на кандидат, но оттогава напредъкът е спряло. България стана член на ЕС през 2007 г., което усложни ситуацията за Скопие. Проблемът с името на страната също беше разрешен с Преспанското споразумение през 2018 г., но България остава в твърда позиция относно своите искания.

Нови опити за разрешаване на конфликта се случиха през 2021 г., когато двете страни подписаха споразумение за сътрудничество, включващо създаването на съвместна историческа комисия. Резултатите от работата на тази комисия обаче остават неясни.

Настоящето и бъдещето на отношенията

През 2022 г. Франция предложи да бъде отменено вето за членството на Северна Македония в ЕС, при условие че страната приеме конституционните промени, искани от България. Въпреки че предложението бе прието от македонското правителство, напредъкът отново е спряно поради съмнения относно легитимността на конституционните промени.

Северна Македония в момента иска от България да признае македонското малцинство в западна България, но българските власти остават категорични, че единственото условие е включването на „българската общност“ в техния основен закон. По думите на Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП, „техният стремеж да нямат други искания от България е уважен и гласуван от българския парламент“.

Тенденцията на физическо насилие и нападения върху културни центрове в двете страни също е пречка за подобряване на отношенията. След нападения на български културни клубове в Скопие и на македонски клуб в България, напрежението нарасна. Изглежда, че общественото мнение на терен е по-различно, като много хора изразяват, че „те са наши братя“.

Дали тези актове на агресия са резултат от исторически тъги или политически провокации, остава неясно. Премиерът Мицкоски призовава за по-разумно отношение след местните избори, но без ясни ангажименти от страна на Северна Македония, пътят към ЕС остава затворен.