Демократите искат България в ядрена защита на Франция

Политическата партия Демократи за силна България (ДСБ) призова България да обмисли присъединяването си към инициативата на френския президент Еманюел Макрон за разширяване на ядрените гаранции на Франция към други европейски държави. Според лидера на партията Атанас Атанасов, въпросът трябва да бъде обсъден на най-високо политическо ниво, като той призова Илияна Йотова да свика Съвета за национална сигурност (СНС), за да се постигне обща национална позиция.

Атанасов заяви пред журналисти в парламента, че България има интерес от участие в разширяването на френския ядрен чадър, особено предвид бързо променящата се сигурност в региона. Той посочи, че страната се намира в период на повишена геополитическа несигурност заради продължаващата война в Украйна и конфликта с Иран. Според него, темата не трябва да се използва като част от предизборната кампания, а да бъде обсъждана от всички политически сили с цел постигане на национален консенсус.

Идея за постоянно ситуационно звено

Атанасов предложи създаването на постоянно ситуационно звено в рамките на Съвета на министрите, което да работи денонощно. Такова звено би предоставяло непрекъснати актуализации относно потенциални рискове за националната сигурност. Информацията би била обработвана и предоставяна на премиера с цел подпомагане на навременно и адекватно вземане на решения. Той припомни, че по време на правителството на Иван Костов е съществувал подобен механизъм при югославската криза.

Евродепутатът Радан Кънев също коментира френската инициатива, отбелязвайки, че Макрон е обявил миналата седмица, че няколко европейски държави вече провеждат разговори за разширяване на френските ядрени гаранции. Кънев посочи, че до момента седем държави, включително съседна Гърция, са влезли в дискусии. Според него, предложението остава отворено за допълнителни държави-членки на ЕС и партньори, които желаят да участват.

Национален интерес и сигурност

От гледна точка на ДСБ, Кънев смята, че ще бъде полезно инициативата да обхване и региона на Черно море. Той подчерта, че при настоящите обстоятелства България има силен национален интерес да получи такива гаранции за сигурност. Кънев акцентира, че темата трябва да бъде обсъдена в Съвета за национална сигурност с участието на представители от всички политически сили, за да се постигне широк консенсус относно въпросите, свързани с националната сигурност.

Представители на ДСБ отхвърлиха предложения, че тяхното искане може да бъде възприето като жест към бъдещ политически съюз с проекта на Румен Радев. Атанасов подчерта, че целта на инициативата е изцяло свързана с политиката на сигурност. На въпрос защо трябва да се свиква Съвета за национална сигурност, ако служебното правителство многократно е заявявало, че няма пряка заплаха за България, Атанасов отговори, че въпреки липсата на непосредствена опасност, рисковете за националната сигурност остават очевидни.

Инициативата за по-широка европейска ядрена стратегия бе повдигната за първи път от Макрон през март 2025 г., когато той обяви намеренията си да започне стратегически диалог с европейските съюзници относно разширяването на френския ядрен чадър. Целта е да се укрепят европейските способности за сигурност и да се намали зависимостта от Съединените щати за ядрена защита.

Франция предложи разширяване на сътрудничеството чрез двустранни споразумения с участващите държави, включително съвместни учения в мирно време, възможно създаване на общ щаб и ангажименти, свързани с ядрена възпираща сила в случай на война. Гърция вече е идентифицирана като една от страните, включени в началната група по френското предложение, а инициативата в момента обхваща осем европейски държави.

Въпреки критиките от Москва, френската инициатива продължава да привлича внимание в Европа, докато правителствата разглеждат възможни нови мерки за сигурност в контекста на променящия се геополитически ландшафт.