Българите проявяват предпазливост при приемането на еврото

България се подготвя за приемането на еврото, докато месеци на очакване и несигурност преминават. Според ново национално проучване, проведено от JTN, българите възприемат промяната на валутата с предпазлив прагматизъм, далеч от сензационализма, често наблюдаван в обществени дебати. Въпреки че много от тях очакват поскъпване на цените, те не изпадат в паника.

Опасенията за инфлация съществуват, но гражданите се фокусират върху практически решения, вместо да разчитат на „чудеса“ от страна на правителството за стабилизиране на пазара. Един от проектите, който привлече особено внимание тази есен, е създаването на т.нар. „държавни магазини за хората“, предназначени да предлагат стоки на по-ниски цени. Проучването обаче показва широко разпространен скептицизъм.

Повече от 70% от българите се съмняват, че тези магазини ще имат някакво реално въздействие върху цените, виждайки ги по-скоро като политически жестове, отколкото като ефективна социална подкрепа. „Тези инициативи често се описват като PR трикове, а не като истински опити за осигуряване на икономическа стабилност“, коментира Данио Димитров, управляващ директор на JTN.

Въпреки притесненията относно цените, потребителското поведение остава измерено и адаптивно. Над две трети от анкетираните планират внимателно бюджетите си, търсят отстъпки и избират по-достъпни продукти. Хората се подготвят да се адаптират, вместо да се откажат от необходимите покупки, като само малко под 12–13% планират да намалят разходите си за допълнителни стоки като сладкиши, безалкохолни напитки или цигари.

Типичните стратегии включват купуване на по-малки количества, изчакване на промоции и следене на ценовите изменения. Анкетираните изразяват загриженост относно потенциалното поведение на пазара, включително неоправдани увеличения на цените (82%), обща инфлация (78%) и „окръгляне“ на цените (74%). Все пак, тези страхове не водят до паника.

Българите очакват период на адаптация от до три месеца, за да свикнат с еврото, и подчертават нуждата от ясна, честна и прозрачна комуникация както от бизнеса, така и от публичните институции. Темата за еврото остава разделяща, като около 40% от респондентите го подкрепят, докато подобен процент се противопоставя.

Много от тях осъзнават практическите ползи, като по-лесно пътуване, ясни цени и сигурни спестявания, въпреки че малко очакват значителни подобрения в общата икономическа политика. Националната идентичност остава свързана с лева за две трети от населението, а една пета признава, че ще продължи да преобразува евро в лева при пазаруване.

Осведомеността относно официалните информационни кампании е умерена, като само около една трета от респондентите си ги спомнят, а още по-малко ги намират за полезни. Гражданите очакват конкретни мерки като ясни двойни цени, временно замразяване на цените и видимо етикетиране на всякакви промени.

Както заключава JTN, българите търсят практически решения, а не слогани, и се приближават към еврото като информирани потребители, а не пасивни наблюдатели. Проучването е проведено през септември 2025 г. сред 600 възрастни на възраст от 18 до 75 години, активно участващи в решенията за покупки в домакинствата. С помощта на онлайн панела на JTN Research и методологията CAWI, проучването е национално представително за градското население на България. JTN Research, активно от 2007 г., е регионален лидер в онлайн панелни проучвания и системи за верификация на данни, осигурявайки точност и надеждност на резултатите.