Урок по занаятчийство: Семейство Уразалиеви в Казахстан

В Казахстан, семейството на занаятчиите Уразалиеви демонстрира значението на квалифицираните занаяти в съвременната икономика. Три поколения от тази семейна линия, от пенсионер-инструктор до син и внук, подчертават защо ръчният труд остава от съществено значение, дори в ерата на автоматизацията. Всекидневно в професионалния колеж, където работят, искри летят, а металът се реже и оформя на ръка.

Тубинияз Уразалиев, пенсионер и бивш преподавател по заваряване, все още помни първата си среща с професията. „Когато бяхме деца, тичахме до жп гарата, където заварчиците работеха. Искрите летяха и това ни завладяваше“, споделя той. Неговият син, Алмаз Уразалиев, също преподавател по заваряване, описва заваряването като нещо почти магическо. „За мен винаги е изглеждало като Нова година. Заварчиците не чакат Нова година – те я запалват всеки ден“, казва той.

След завършване на колежа през 1998 г., Алмаз се завръща в същото учебно заведение, за да преподава. В момент, когато той е почти на възрастта на своите студенти, той споделя: „Бях млад, учех младежи, не много по-големи от мен“. Това, което започва като работа, бързо се превръща в семейна традиция. Няколко години по-късно, собственият му син, Дауlet Тубиниязов, също се записва в същия колеж.

Образованието в колежа е безплатно, а студентите получават храна и стипендии. Инструкторите акцентират на практическото обучение, вместо само на теорията. „Имаме теоретични преподаватели и инструктори. Инструкторите работят с истински метал и инструменти. Тук студентите учат основите“, обяснява Алмаз. За семейството Уразалиеви преподаването е двустранен процес. „Да предадеш наученото е вълнуващо. Но не само аз ги уча – те също ме учат. Търпение. Характер. Всяко дете е индивидуалност“, добавя той.

Заварчиците остават незаменими в съвременния свят. „Нищо не се случва без заваряване“, казва Алмаз. „Погледнете около себе си – сгради, огради, автомобили. Всичко това е работа на заварчиците. Дори нещо като Айфеловата кула!“ Неговият син добавя, че заваряването е както техническо, така и творческо: „Заварчикът може да бъде и художник. Можеш да създаваш скулптури, красиви метални форми.“

Въпреки бързото развитие на автоматизацията, заварчиците подчертават, че човешките умения остават основополагаещи. Казахстан сега се сблъсква с ново търсене на квалифицирани работници. Президентът Касим-Жомарт Токаев обяви 2025 г. за Година на работните професии, определяйки ръчните и техническите занаяти като ключови за икономическото и социалното развитие на страната. Според Министерството на труда и социалната защита на Казахстан, общото търсене на работна сила през следващите шест години ще достигне около 1,6 милиона работници, от които почти 900 000 ще изискват професионално или техническо образование.

Въпреки високото търсене, пред младите работници все още стоят предизвикателства, като жилищни проблеми и трудни условия на труд. Тубинияз споделя за дългите месеци, прекарани в отдалечени проекти за тръбопроводи: „Много от тях не могат да се справят“. Той също така посочва упадъка на голямото производство. „Големите фабрики изчезнаха. Индустрията трябва да бъде развивана отново“, казва той.

При възраждането на индустриалната база на Казахстан, историите като тази на Уразалиеви подчертават простата истина: дори в цифровата ера, напредъкът все още зависи от умелите ръце, търпението и желанието на хората да предадат своето занаятчийство.