Семейство Уразалиеви: Защо професионалните занаяти са важни в Казахстан

Семейство Уразалиеви в Казахстан демонстрира значимостта на професионалните занаяти и ръчното изкуство в съвременния свят на автоматизация. Техният опит в обучението по заваряване обхваща три поколения и подчертава защо тези умения остават от съществено значение за икономиката на страната. Всеки ден в професионалния колеж, където работят, искрите летят, а металът се реже и свързва ръчно. За тях това е не просто работно място, а част от тяхната споделена история.

Традиция и образование в заваряването

Тубинияз Уразалиев, пенсионер и бивш инструктор по заваряване, споделя спомените си от детството: “Когато бяхме деца, тичахме към железницата, където работеха заварчици. Искрите летяха и това ни очароваше.” Неговият син, Алмаз Уразалиев, който също е инструктор по заваряване, описва занаята като нещо почти магично. “За мен това винаги е било като Нова година. Заварвачите не чакат празника, те го празнуват всеки ден,” казва той.

След завършване на колежа през 1998 г., Алмаз се връща на същото място, за да учи новото поколение, като самият той не е много по-възрастен от своите ученици. “Бях млад, учейки момчета, които не бяха много по-големи от мен,” обяснява той. Традицията продължава, когато синът на Алмаз, Даулет Тубиниязов, записва същия колеж, вдъхновен от примера на дядо си и баща си. “Видях колко е уважаван дядо ми като истински професионалист,” споделя той.

Практическо обучение и социална мобилност

В колежа обучението е безплатно, а студентите получават храна и стипендии. Инструкторите акцентират на практическия опит, като жонглират между теорията и реалната работа с метал. “Имаме теоретици и инструктори. Инструкторите работят с истински метал и инструменти. Тук студентите усвояват основите,” казва Алмаз.

За Уразалиевите преподаването не е еднопосочен процес. “Да предадеш това, което си научил, е вълнуващо,” добавя Алмаз. “Но не съм само аз учител – те също ме учат. Търпение, характер. Всяко дете е индивидуалност.”

Алмаз подчертава, че “нищо не става без заваряване.” Според него, заварчиците играят ключова роля в строителството и производството, а за Даулет заваряването съчетава технически и креативни аспекти: “Заварчикът може да бъде и артист. Можеш да създаваш скулптури и красиви метални форми.”

Въпреки напредъка в автоматизацията, заварчиците подчертават, че човешките умения остават незаменими. Казахстан в момента се сблъсква с нова необходимост от квалифицирани работници. Президентът Касим-Жомарт Токаев обяви 2025 г. за година на работните професии, като акцентира на ръчните и техническите занаяти като ключови за икономическото и социалното развитие на страната.

Според Министерството на труда и социалната защита на Казахстан, общото търсене на работна сила през следващите шест години се очаква да достигне около 1,6 милиона работници, като почти 900 000 от тези позиции ще изискват професионално или техническо образование. Заварчиците остават сред най-търсените специалисти в строителството и производството.

Предизвикателствата обаче остават. Тубинияз споделя: “Какви проблеми срещат младите работници? Жилища. Тежки условия.” Той припомня дългите месеци, прекарани на отдалечени проекти за тръбопроводи. “Много от тях не могат да се справят.” Освен това, той посочва спада в производството на големи фабрики: “Големите заводи изчезнаха. Индустрията трябва да бъде развита отново.”

Историята на Уразалиевите подчертава важността на уменията и човешкия труд, дори в цифровата ера. Прогресът зависи от ръчното изкуство, търпението и готовността на хората да предават занаята си.