Изследване: Децата по-добре възпроизвеждат стилa на Полок

Ново изследване показва, че стилът на Джаксън Полок е много по-труден за възпроизвеждане от възрастни, докато децата намират това за „детска игра“. Въпреки често срещаната критика „и дете може да го направи“, в случая с Полок това наистина се оказва вярно. Изследването, публикувано в Frontiers in Physics, цели да изясни как можем да различим произведения, създадени от деца и възрастни.

„Невероятно е, че нашите открития показват, че картините на децата имат по-близка прилика с творбите на Полок, отколкото тези, създадени от възрастни“, заяви Ричард Тейлър, физик и художник.

В изследването участват 18 деца на възраст от 4 до 6 години и 34 възрастни на възраст между 18 и 25 години. Участниците са помолени да създадат свои собствени творби, вдъхновени от Полок, като разплискват разредена боя върху листа хартия, поставена на пода. Тези „изливни картини“ след това са подложени на внимателен математически анализ.

Фрактали и лакунарност в творчеството на Полок

Учени изследвали фракталите – модели, които се повтарят в различни мащаби, и лакунарност, която се фокусира върху вариациите в разстоянията между групите боя. На базата на тези данни, картините са оценени по сложността на своите модели и празни пространства. Резултатите разкриха, че картините на възрастните имат по-висока плътност на моделите и по-широки траектории на боята, с линии, които се разпръскват в много посоки.

От друга страна, картините на децата се характеризират с по-малки, фини модели и повече празни пространства между групите боя. Те показват по-прости, едноизмерни траектории, които по-рядко променят посоката, отразявайки разликите в движенията на телата им в сравнение с възрастните.

Детските творби и естетическото им въздействие

Изследването показва, че картините на децата са по-близки до творбите на абстрактния експресионизъм. Тейлър отбелязва, че промените в биомеханичния баланс на художника може да обяснят защо децата могат по-точно да възпроизведат работата на Полок. Инцидент по време на раждането, когато почти бил задушен от пъпната си връв, може да е направил движенията на тялото му по-прости и детински.

Авторите на изследването също така разгледали как творбите на възрастните участници са възприемани от публиката. Гледачите били попитани за мнението си относно сложността, визуалния интерес и приятността на картините. Резултатите показали, че произведенията с повече празни пространства и по-малко сложни фрактални модели са възприемани като по-привлекателни.

Тази способност за обработка на визуална информация вероятно предизвиква естетична реакция, която прави картините на децата по-привлекателни от тези на възрастните. Изследването подчертава, че условията, които представляват предизвикателства в ежедневието, могат да доведат до забележителни постижения в изкуството.