Деца, вдъхновени от Полък, създават по-успешни картини

Новото изследване разкрива, че стилът на Джаксон Полък е много по-труден за възрастните да репликират, отколкото за децата. Въпреки че критиките „Дете би могло да го направи“ са признак на недоволство от съвременното изкуство, в случая с Полък, те всъщност се оказват верни. Известният американски художник от абстрактния експресионизъм е майстор на техниката на „капещи“ картини, при която той разпръсква и пуска цветове върху платно, разположено на пода.

Изследването, публикувано в списанието Frontiers in Physics, цели да установи дали можем да различим произведенията на дете от тези на възрастен. За целта изследователите, водени от Ричард Тейлър, са помолили 18 деца на възраст между 4 и 6 години, както и 34 възрастни на възраст между 18 и 25 години, да създадат свои собствени творби, вдъхновени от Полък, чрез пръскане на разредена боя върху листове хартия, поставени на пода.

Детските картини отразяват стила на Полък

Тези „изливни картини“, както ги наричат изследователите, са подложени на внимателен математически анализ. Учени изследвали фракталите на картините – модели, които се повтарят в различни мащаби, и лакунарността, която се фокусира върху вариациите в пропуските между групите боя. Резултатите показали, че картините на възрастните имат по-висока плътност на моделите и по-широки траектории на боята, с линии, разпръснати в много посоки. Напротив, детските картини се отличават с по-малки и прости модели, с повече празни пространства между групите боя.

Изследователите установили, че картините на по-младите участници показват по-голямо сходство с творбите на абстрактния експресионизъм. Ричард Тейлър коментира: „Забележително е, че нашите находки предполагат, че детските картини имат по-близко сходство с картините на Полък, отколкото тези, създадени от възрастни.“ Според изследването, промените в биомеханичния баланс на художника могат да обяснят защо децата по-успешно репликират неговия стил.

Визуалната привлекателност на детските творби

Авторите на изследването също така разгледали как обществеността възприема произведенията на възрастните участници. Публиката е запитана какво мисли за комплексността, визуалния интерес и приятността на картините. Резултатите показали, че творбите с повече празни пространства и по-малко сложни фрактални модели са възприемани като по-привлекателни. Детските картини, макар и неанализирани, също притежават тези характеристики.

Според учените, приятността може да се дължи на познатостта. Тейлър обяснява: „Нашето предишно изследване показва, че визуалните ни системи са станали ‘флуентни’ в визуалните езици на фракталите чрез милиони години излагане на тях в природата.“ Тази способност да обработваме визуалната информация води до естетичен отговор. Интригуващо е, че това означава, че детските картини са по-привлекателни от тези на възрастните.

Изследването на изкуството на Джаксон Полък и как децата интуитивно го репликират, предлага нова перспектива за разбирането на творчеството и начина, по който възрастта и опитът влияят на художественото изразяване.