Мозъкът достига зрялост на 32 години, сочи проучване

Изследване, публикувано в списанието Nature Communications, посочва, че мозъкът не достига своята пълна зрялост до 32 години. Проучването идентифицира пет основни етапа в развитието на мозъчната архитектура, които се разглеждат от детството до късно в живота, до около 80 години. Изследването акцентира на значимостта на четири ключови момента в живота, на 9, 32, 66 и 83 години.

Работата на екипа, ръководен от Дънкан Астъл, професор по неуроинформатика в Кеймбридж, е първото изследване, което ясно очертава основните фази на мозъчната свързаност през целия живот. “Възгледите ни за живота често са обгърнати в различни фази, а сега откриваме, че и мозъкът преминава през подобни етапи,” обяснява Астъл.

Пет етапа на развитие на мозъка

Проучването анализира мозъчните сканирания на около 3 800 души от раждането до 90 години. Изследователите проследяват как молекулите на водата се движат в мозъка, което позволява картографиране на невронните връзки и идентифициране на ключови моменти на развитие.

Първият етап обхваща ранното детство до около 9 години, когато се създават милиарди нови невронни връзки, а неактивните се отстраняват. В този период и сивото, и бялото вещество нарастват бързо. Сивото вещество обработва и интерпретира информация, докато бялото вещество я предава на други части на нервната система. Този процес води до максимална дебелина на кората и сгъвките на мозъка, които са от съществено значение за здравето и развитието на мозъка.

Преходи в зрялост и стареене

Следващият етап е свързан с юношеството, когато белите вещества нарастват и връзките между различните части на нервната система стават по-ефективни. Интересно е, че юношеският период продължава до средата на 30-те години. Тогава мозъкът навлиза в етап на зрялост, определен от изследователите като „най-силната топологична точка на преход“ в живота. Структурата на мозъка се стабилизира в началото на 30-те години и след това получава тригодишна пауза преди да навлезе в следващия етап.

Около 66 години мозъкът преминава в фаза на „ранно стареене“, при която бялото вещество започва да деградира, намалявайки връзките. Алекса Мусли, водещ автор на проучването и изследовател в Кеймбридж, коментира: “Това е възраст, когато хората са изложени на повишен риск от различни здравословни състояния, които могат да повлияят на мозъка, като хипертония.”

Последният етап започва около 83 години, когато свързаността продължава да намалява и мозъкът започва да разчита все повече на определени региони, въпреки че данните за тази фаза са ограничени.

Резултатите от изследването могат да помогнат на учените да разберат невронната основа на състояния, които засягат вниманието, езика, паметта и поведението. “Това може да ни помогне да разберем защо някои мозъци се развиват по различен начин в ключови моменти от живота, било то трудности в обучението в детството или деменция в по-късна възраст,” заключава Мусли.