Мозъкът достига зрелост на 32 години, показва ново проучване

Изследване, публикувано в научното списание Нейчър Комюникейшънс, разкрива, че мозъкът достига своята зрялост на 32 години. Проучването идентифицира пет основни фази в развитието на мозъчната архитектура, които се разгръщат от детството до края на 80-те години. Измененията в мозъчната структура са значителни и протичат през четири ключови момента: на възраст 9, 32, 66 и 83 години.

Дънкан Астъл, старши автор на изследването и професор по неуроинформатика в Кеймбридж, коментира: „Много от нас смятат, че животът ни е белязан от различни фази. Явно и мозъците ни преминават през подобни етапи.“ Проучването разглежда мозъчните сканирания на около 3 800 души на възраст от 0 до 90 години, позволявайки на изследователите да картографират невронните връзки и да идентифицират ключови моменти на развитие.

Пет основни фази в развитието на мозъка

Първата фаза обхваща периода от детството до около 9 години. През това време се създават милиарди нови невронни връзки, а неактивните се пренастройват. Сивото вещество, което обработва и интерпретира информация, и бялото вещество, което предава информация до други части на нервната система, нарастват значително. Този процес води до максимална дебелина на кората и образуването на гънки, считани за критични за здравето и развитието на мозъка.

Следващата фаза, определяна от растежа на бялото вещество и по-ефективните връзки между различни части на нервната система, започва в пубертета и продължава до 32 години. Изследването установява, че именно в този период мозъкът достига своята „зрялост“.

Структурни промени и последствия

След 32 години мозъкът навлиза в зрялата си фаза, която изследователите наричат „най-силната топологична точка на преход“ в живота. Структурата на мозъка се стабилизира, а след това идва тридесетгодишен период на относителна стабилност преди настъпването на нова фаза. Около 66 години мозъкът преминава в етап на „ранно стареене“, при който бялото вещество започва да деградира, намалявайки невронните връзки.

Алекса Мусли, водещ автор на изследването и изследовател в Кеймбридж, подчертава: „Това е възраст, в която хората са изложени на повишен риск от разнообразие от здравословни състояния, които могат да повлияят на мозъка, като хипертония.“ Последният етап започва около 83 години, когато свързаността продължава да намалява и мозъкът започва да разчита все повече на определени региони.

Изследователите смятат, че тези находки могат да помогнат на учените да разберат невронните основи на състояния, засягащи вниманието, езика, паметта и поведението. „Това може да ни помогне да разберем защо някои мозъци се развиват по различен начин в ключови моменти от живота, било то трудности в ученето в детството или деменция в по-късна възраст,“ добавя Мусли.