Китайските „лунни тухли“ се завърнаха от космоса след експеримент

Китайските изследователи постигнаха значителен напредък в амбициозния си план за строеж на инфраструктура на Луната, след като първият набор от експериментални „лунни тухли“ се завърна на Земята. Тухлите, които бяха подложени на годишно излагане на суровата космическа среда, бяха част от иновативен експеримент на борда на китайската космическа станция. Възстановяването на пробите се състоя в успешно приземяване на космическия кораб Шенжоу-21 миналата седмица, заедно с трима астронавти, завършващи шестмесечна мисия.

Първоначалните проверки показват, че пробите са оцелели изключително добре през годината в орбита. Според Чжоу Ян, доцент в Хуажунгския университет по наука и технологии в Ухан, при отваряне на капака, пробите са намерени в добро състояние, без видими дефекти от удари на метеорити или космически отломки. „Цветовете им изглеждаха малко по-светли от преди. Необходимо е допълнително оценяване, за да установим причината“, добави той.

34-те възстановени тухли, с тегло около 100 грама всяка, са произведени с материали, които имитират състава на лунния реголит. Те са компресирани чрез технологии като горещо пресоване, електромагнитна индукция и микровълнова синтеризация. Тези методи им дават компресивна якост, която е приблизително три пъти по-голяма от стандартните тухли, което ги прави по-подходящи за екстремната космическа среда.

Изследване на механичните свойства на лунните тухли

Експериментът не само тестира механичната якост на тухлите, но и как термичното им поведение и устойчивостта на радиация се променят след продължително излагане. Чрез паралелна контролна група на Земята, изследователите ще могат да установят как условията в космоса променят материала. Цин Ийхенг, аспирант в университета, участващ в проекта, обясни: „Някои от пробите, които изпратихме в космоса, бяха цели, докато други имаха симетрични шевове под 45 градуса, които направихме предварително. Искахме да видим какви промени ще настъпят в механичните им свойства след година на космическата станция.“

След завръщането на третата партида проби, изследователите се надяват да открият модели и в крайна сметка да изградят модел, който да предскаже как ще изглеждат тухлите след 5, 10 или дори 20 години в лунната среда. „Чрез този анализ можем дори да предвидим възможни промени в лунната среда“, добави Чжоу.

Китайската лунна програма има за цел да приземи астронавти на Луната до 2030 г. и да построи основна версия на планираната си Международна лунна изследователска станция до 2035 г.. За да намали огромните разходи за транспортиране на материали от Земята, страната възнамерява да разчита значително на местни ресурси, като лунен прах, слънчева енергия и минерали от повърхността.