Геномното редактиране: Иновация, която може да преобрази земеделието в Европа

На слънчевите полета на южна Испания се отглеждат нови сортове царевица, които притежават технологии с потенциал да трансформират бъдещето на земеделието. Променящите се климатични условия, новите регулации и нарастващите заплахи от вредители и болести поставят предизвикателства пред фермерите в цяла Европа. С цел да укрепи стратегическата автономия, ЕС насърчава иновации в агрохранителната система, като подпомага развитието на устойчиви култури и методи на земеделие.

Една от тези иновации е в процес на изпитване в Испания от Кортева, глобална компания за агрономични технологии. Сортовете царевица, редактирани с геномни технологии, са проектирани да се адаптират по-добре към екстремни условия и да осигурят по-постоянни добиви, което води до по-достъпно домашно производство дори в по-малко благоприятни почви и климат.

Какво е геномно редактиране?

Геномното редактиране е технология, която позволява на учените да правят малки промени в ДНК-то на растенията, без да внасят ДНК от различни видове. Тази технология работи в рамките на собствената ДНК на растението, за да изтрива, редактира или премества гени, като помага на растението да расте по-силно и да бъде по-устойчиво на болести, вредители и неблагоприятни условия. Геномното редактиране позволява на фермерите да отглеждат по-добри растения, но по-бързо и по-ефективно.

Натиск върху хранителната система в Европа

Южна Испания вече изпитва същите видове екологичен стрес, пред които ще се изправят и други региони. Педро Фернандес, фермер от района на Севиля, споделя: „Всеки път, когато вали, вали повече, отколкото трябва.“ Според него, дългите периоди на дъжд и множеството засухи създават трудности за производството. Франк Рьобер, ръководител на Европейските селскостопански алианси в Кортева, допълва, че екстремните климатични условия могат да доведат до пълни загуби на реколтата, което е отразяващо се на продоволствената сигурност.

Геномното редактиране предлага надеждно решение за фермери като Фернандес. „С геномното редактиране ще имаме повече продоволствена сигурност и ще можем да се грижим по-добре за околната среда“, подчертава той. Според него, ако се прилагат правилните технологии, бъдещето изглежда обещаващо.

Кортева инвестира почти 3,5 милиона евро всеки ден в изследвания и разработки, като изследователският център в Ла Ринкондада, Севиля, и Центърът за изследвания в Ешбах, Германия, са в центъра на усилията за напредък в геномното редактиране. За да преведе тези изследвания в практически резултати, компанията провежда тестове на иновациите си в реални условия. В Севиля, Кортева провежда полеви изпитания на редактираната царевица, като представянето това лято демонстрира как тези култури могат да се представят под натиска на бъдещия климат.

Геномното редактиране предлага вълнуващи възможности за иноватори от всякакви размери, както в частния, така и в публичния сектор. Освен разработването на по-устойчиви сортове, научните изследователи използват технологията за създаване на продукти, като резистентни на болести картофи. В Ротамстед, Великобритания, например, учените разработват пшеница с подобрени качества, която преминава от малки полеви изпитания към по-големи тестове на полето. Те също така са отгледали сорт ечемик, който съхранява почти двойно повече мазнини от конвенционалните видове, което го прави по-енергийно плътен фураж.

Технологията идва в критичен момент за Европа. Геномното редактиране може да помогне за балансиране на стратегическата автономия с устойчивост, но бъдещето му зависи от развитието на регулациите и от доверието на обществото. Въпреки че Европейската комисия предложи обширна правна дефиниция на геномното редактиране (NGTs, нови геномни техники) през 2023 г., регулацията все още е в процес на преговори и не е формално приета в законодателството на ЕС.

В началото на 2025 г. Съветът на ЕС одобри проект, който третира редактираните растения по подобие на конвенционално отглежданите, но различавайки ги от тези с по-сложни изменения. Финалното споразумение сред законодателите все още не е постигнато. Докато дискусията продължава, милиарди в изследвания, устойчивостта на европейските ферми и продуктивността на аграрната система остават на карта. Какво ще се случи по-нататък, ще определи дали геномното редактиране ще остане научно обещание или ще стане основополагающа част от европейското земеделие и икономика.