Генетичното редактиране: иновация за бъдещето на европейското земеделие

На слънчевите полета на южна Испания се отглежда нов сорт царевица, който, въпреки че изглежда като обикновено растение, съдържа иновации, способни да трансформират бъдещето на земеделието. Променящите се климатични условия, новите регулации и увеличаващите се заплахи от вредители и болести поставят земеделците в Европа пред нови предизвикателства. В този контекст Европейският съюз насърчава иновациите в агро-хранителната система, подкрепяйки разработването на устойчиви култури и методи на отглеждане.

Една от иновациите е генетично редактираната царевица на Кортева, глобална компания за агрономични технологии, която в момента провежда изпитания в Испания. Сортовете царевица, които компанията разработва, са проектирани да се адаптират по-добре към екстремни условия и да осигуряват по-постоянни добиви. Това ще доведе до по-достъпно домашно производство, дори в неблагоприятни почвени и климатични условия.

Какво представлява генетичното редактиране?

Генетичното редактиране е технология, която позволява на учените да правят малки промени в ДНК-то на растението, без да внедряват ДНК от друг вид. Тя работи в рамките на собствената ДНК на растението, позволявайки премахването, редактирането или преместването на гени, за да се подсили растението – например, да стане по-устойчиво на болести, вредители или неблагоприятни условия като наводнения и засушавания. Тази технология ускорява и подобрява традиционните селскостопански практики, които фермерите използват от векове.

Педро Фернандес, фермер от района на Севиля, споделя: „Когато вали, вали повече от необходимото. Има дълги периоди на дъждове и много засушавания. Освен това се появяват нови вредители – трудно е да се произвежда добре.“ Според Франк Рьобер, ръководител на европейските селекционни алианси в Кортева, екстремните метеорологични условия могат да доведат до пълни загуби на реколтата, което пряко засяга продоволствената сигурност.

Инвестиции в иновации

Кортева инвестира почти 3,5 милиона евро всеки ден в изследвания и разработки, със специализирани центрове в Севиля и Германия. Компанията провежда полеви тестове на генетично редактираната царевица, за да провери как сортовете ще се представят в бъдещите климатични условия. „Генетичното редактиране ни позволява да създаваме повече генетично разнообразие“, обяснява Рьобер. „То може да се използва за спиране на негативни или за подобряване на позитивни гени, за да получим по-добри резултати на полето.“

Генетичното редактиране предлага възможности не само за земеделците, но и за иноватори от всички размери в частния и обществения сектор. Учените използват технологията за разработване на нови сортове с устойчивост на болести, като например резистентни картофи. В Обединеното кралство, в Rothamsted Research, учените вече са разработили пшеница с подобрени качества, която преминава от малки тестове на полета към по-големи изпитания.

На фона на всички тези нововъведения, генетичното редактиране поставя Европа пред важен момент. То може да помогне за балансиране на стратегическата автономия с устойчивостта, но бъдещето му зависи от развитието на регулациите и от доверието на обществото. Въпреки че Европейската комисия предложи обширна правна дефиниция на генетичното редактиране през 2023 г., регулацията все още е в процес на преговори и не е официално приета в правото на ЕС.

Какво ще се случи в бъдеще, ще определи дали генетичното редактиране ще остане научно обещание или ще се превърне в основополагаещ елемент на европейското земеделие и икономика.