Само 4 329 българи декларирали имоти в чужбина за 2024 г.

Според данни от Националната агенция за приходите (НАП), едва 4 329 български граждани са декларирали собственост на недвижими имоти в чужбина в своите декларации за 2024 г. Въпреки че това е официалната цифра, действителният брой на притежаваните имоти е смятан за значително по-висок. Причината за това е, че много българи използват посредници и офшорни компании за прикриване на собствеността.

Декларираните имоти най-често се намират в Гърция и Испания, но българските инвестиции обхващат общо 68 държави. Някои от гражданите притежават апартаменти, къщи или вили на далечни дестинации като Доминиканската република, Белиз, Антилите и Британските Вирджински острови, много от които са известни данъчни убежища. Други екзотични локации включват Япония, Индонезия, Индия и Нигерия. Въпреки глобалното разпространение, повечето придобивания на недвижими имоти са концентрирани в Европа.

Гърция, заради близостта и благоприятните условия, е станала най-популярната дестинация за българските купувачи на имоти. Тенденцията е нарастваща – от 743 декларирани имоти през 2019 г. до 3 228 през 2023 г.. Испания заема второ място, следвана от Германия, Австрия, Италия и Великобритания.

Въпреки официалната цифра от 4 329, тя не отразява пълната реалност. Много заможни индивиди регистрират активи на имена на компании или доверени лица, за да избегнат вниманието на властите. Това затруднява агенциите да получат точна представа за притежанията на чуждестранни имоти.

С цел справяне с проблема, НАП е увеличила усилията си за проследяване на недекларирани активи. През май започнаха целеви проверки, насочени към български граждани с имоти в Гърция и Дубай. Целта на тези инспекции е да се проследи произходът на средствата, използвани за покупките, и да се установи дали дължимите данъци са платени.

През юли 2024 г. НАП обяви старта на кампания за проверка на сделките с недвижими имоти, включващи български купувачи в Гърция. Тогава бяха инициирани 695 проверки, за да се установят ключови факти, а 12 отделни одита бяха открити за проверка на съответствието между декларираните доходи и действителните имоти.

По време на тези разследвания данъчните власти оценяват дали официалните доходи на индивидите съответстват на притежаваните от тях имоти. Те също така разглеждат по-широки разходи на домакинствата, включително разходи за луксозни покупки, пътувания в чужбина, придобиване на превозни средства и такси за частни училища и детски градини. Целта на кампанията е да се затегне контролът над недекларираното богатство и да се осигури пълно спазване на данъчните закони, особено с нарастващия интерес на българите към инвестиции в чуждестранни имотни пазари.