Приемането на еврото в България: шанс за икономически растеж

На 24 ноември 2023 г. Международният валутен фонд (МВФ) определи приемането на еврото в България като важен етап и възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и ускоряване на средносрочния икономически растеж. Според решенията на съответните европейски институции, България ще започне да използва еврото като своя валута от 1 януари 2026 г.

В доклада си, МВФ подчерта, че перспективите за приемането на еврото предоставят краткосрочно подобрение на икономическите прогнози.

„Преходът към еврото се очаква да укрепи институционалната надеждност и доверието на инвеститорите, като същевременно намали валутния риск и разходите по транзакции“,

отбелязаха от фонда. Успехите в тези области вече са видими в стесняването на суверенните спредове и в неотдавнашните повишения на кредитния рейтинг на България.

Икономическият импулс в страната остава силен. Пазарът на труда е стегнат, а инфлацията е на високи нива. Растежът на заплатите е довел до сближаване на доходите, а кредитите бързо нарастват. Въпреки това, растежът на производителността изостава, посочват от МВФ. Външното търсене е слабо, отразявайки по-бавния растеж на ключови пазари в ЕС и глобалната несигурност.

Фискалната политика е предвидена да остане експанзионистка през 2025-2026 г., но ограничаването на разходите през 2026 г. ще помогне за охлаждане на икономиката. Според фонда, е необходимо да се препоръча неутрална фискална позиция, която може да бъде постигната чрез комбинация от мерки за разходи и приходи.

От МВФ акцентираха, че „умереното нарастване на публичните заплати и индексацията на социалните помощи биха довели до значителни фискални спестявания и биха облекчили инфлационния натиск“. Нуждата от по-голяма прозрачност и отчетност в публичните политики също е приоритет, особено след значителната рекапитализация на държавните предприятия.

В контекста на пенсионната реформа, МВФ подчерта, че фокусът трябва да бъде върху устойчивостта и адекватността. Дефицитът на пенсионната система, основана на принципа на “плащане на сегашните”, расте, а стареенето на населението ще увеличи недостига. За да се укрепи финансова устойчивост, е необходимо да се увеличат приходите от вноски, а важна мярка е премахването на тавана върху осигурителния доход.

По отношение на фискалното пространство, необходимо е да се предприемат разумни политики и иновационни реформи, за да се справят с нарастващите разходи за стареене, отбрана и инфраструктура. Общественият дълг нараства, но рискът от дългова криза остава нисък.

Що се отнася до макропруденциалната политика, МВФ подчертава, че финансовият сектор остава устойчив, но бързият растеж на потребителските кредити, особено ипотечните, увеличава системните рискове на имотния пазар.

В заключение, за да се повишат стандартите на живот, България ще трябва да продължи със структурните реформи, да подобри управлението и да инвестира стратегически в човешкия и физическия капитал. Растежът, генериран от качествени публични инвестиции и намаляване на структурните пропуски, може да бъде значителен, особено чрез Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.