Приемането на еврото в България: Как честните търговци могат да спечелят

Приемането на еврото в България предлага възможност за подобряване на пазара, като създава среда, в която честните бизнеси могат да процъфтяват. Това заяви Габриела Руменова, основател на платформата „Ние, потребителите„, по време на интервю в Bloomberg TV. Според Руменова, институциите са прозрачни относно предстоящите проверки, което дава възможност на търговците да се подготвят и да адаптират практиките си спрямо новите изисквания. Тези, които демонстрират справедливост и лоялност в този преходен период, могат да спечелят доверието на клиентите.

За да се осигури успешен преход, Руменова акцентира на активната роля на потребителите. Познаването на регулациите, вземането на информирани решения и докладването на нарушения са ключови аспекти на гражданския контрол, които допринасят за справедливите практики на пазара. Тя изрази критика спрямо предложението за показване на целия ценови път – от производството до рафта в магазина, като аргументира, че това няма да помогне на средния потребител.

Габриела Руменова подчерта, че най-важното за купувачите е крайната цена, която могат да сравняват между различни магазини, за да направят най-добрия избор. Тя отбеляза, че условията на едро значително варират и зависят от индивидуалните споразумения, което означава, че наценките по веригата за доставки не са нито униформени, нито лесни за разбиране от повечето потребители. Според нея, добавянето на още един слой детайли за ценообразуването на етикетите на продуктите само ще добави объркване, вместо яснота.

Руменова отбеляза, че дори сега потребителите са подвеждани – независимо дали заради липса на правна осведоменост или умишлена манипулация от някои търговци. Въпреки факта, че двойното ценообразуване все още не е задължително, тя посочи примера с ценови етикети, на които вече са изписани три или дори четири цифри, създавайки ненужни усложнения. От 8 август 2024 г. тристепенното ценообразуване ще бъде задължително по закон, но подобни практики вече се наблюдават, често създавайки фалшивото впечатление за отстъпки.

В един случай потребител е съобщил, че е купил козметика, за която е смятал, че е на намаление, само за да открие, че реална отстъпка не е била приложена, предизвикана от дизайна на ценовия етикет. Тя акцентира, че дори преди влизането в сила на законодателството за двойното ценообразуване, органите вече могат да санкционират подвеждащи практики по съществуващите закони за защита на потребителите.

Руменова смята, че настоящото изискване за показване на цените „по начин, който не подвежда потребителите“ е достатъчно. Добавянето на строги последователности или форматирания може да не е необходимо. Например, написването на стойността с големи цифри, докато символът за валута е изписан с малък шрифт, все още може да създаде фалшиво впечатление, независимо от точната формулировка на закона. Както тя отбеляза, нито един закон не може да предвиди всяка манипулативна тактика.

За потребителите да се чувстват овластени в този процес, те трябва да бъдат информирани къде и как да подават жалби. Често хората губят ценно време, препращайки се между различни агенции. По закон институциите са задължени да отговарят в срок от един месец след подаване на жалба, но Руменова определи този срок като твърде бавен. По-бързите отговори са съществени за ефективното справяне с подвеждащо поведение.

Според Руменова, правителствената кампания за публична информация относно еврото трябва да бъде ясна и насочена, като взема предвид специфичните притеснения на различни групи от населението. Съобщението, подчерта тя, трябва да бъде адаптирано, за да осигури на всяка група информация, която е най-релевантна за тях.