Износът на царевица от България намалява почти четирикратно

Износът на българска царевица е претърпял рязък спад през последните три години, показва анализ на Министерството на земеделието и храните. По време на бизнес годината 2022–2023 г., веднага след началото на войната в Украйна, износът на царевица е достигнал над 1 милион тона, с точен обем от 1 258 892 тона и приход от €348 025 433. Тогава глобалните цени на зърното бяха в съответствие с производствените разходи, което позволи на сектора да отчете солидни доходи.

Въпреки това, следващата година бележи рязък спад. Между октомври 2023 г. и април 2024 г. износът е намалял почти наполовина, достигайки 661 623 тона. Приходите от този търговски поток възлизат на едва €132 347 599 – значителен спад в сравнение с предходната година.

Допълнителни данни за бизнес годината 2024–2025

Спадът продължава и в бизнес годината 2024–2025 г. От октомври 2024 г. до април 2025 г. България е изнесла само 346 217 тона царевица, с приходите паднали до €77 203 385. За три години обемът на износа е намалял почти четирикратно, а приходите – повече от четири и половина пъти.

Основните пазари за българската царевица остават Румъния, Гърция и Китай, но войната в Черно море е довела до пълна спиране на износа за Китай през последната година. Износът на слънчогледови семена следва по-малко драматичен, но все пак негативен тренд. През 2022–2023 г. България е продала 797 977,8 тона слънчогледови семена в чужбина, генерирайки €699 416 993.

През следващата година обемите на износа намаляват до 678 663,2 тона, с приходи от €518 416 927. От септември 2023 г. до април 2024 г. продажбите спадат до 492 780,8 тона, генерирайки €370 571 831. Най-новите данни за периода септември 2024 г. до април 2025 г. показват скромно възстановяване в износа на слънчоглед, който нараства до 604 977,2 тона. Въпреки увеличението в обема, приходите възлизат на €436 507 796, което отразява натиска на по-слабите международни цени.

Основните дестинации за българските слънчогледови семена остават Нидерландия, Германия и Китай. Ситуацията на международните пазари остава предизвикателна, като българските производители трябва да адаптират стратегиите си, за да се справят с новите икономически условия.