България прие първия си бюджет в евро с остри противоречия

Българският парламент одобри на първо четене историческия си бюджет, изразен в евро, с 131 гласа „за“, 87 „против“ и нито един въздържал се. Тази стъпка е важен момент в подготовката на страната за интеграция в еврото. Въпреки това, одобрението на бюджета разкри дълбоки разломи в политическата система и предизвика значителни притеснения сред бизнеса и икономическите наблюдатели.

ГЕРБ предостави 63 гласа, а Движението за права и свободи (ДПС), сега под знамето „Новото начало“, осигури 28 гласа в подкрепа. БСП добави 19 гласа, „Има такъв народ“ – 17, а четирима независими депутати допълниха мнозинството. Важно е да се отбележи, че управляващата коалиция ускори процеса, намалявайки срока за предложения между първо и второ четене от 14 дни на само три, което предизвика критики за недостатъчен демократичен контрол.

Опозиционните партии мобилизираха значителни сили, с 33 депутати от „Възраждане“, 34 от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и 10 от „Съюз за права и свободи“, които гласуваха против. В същото време парламентът отхвърли бюджета на Висшия съдебен съвет с един глас, което означава, че предлаганите увеличение на заплатите на съдебния персонал, които биха били с 6 000 лева на месец, не бяха одобрени.

Този бюджет представлява безпрецедентни нива на разходи за българската държава. Проекциите за общите приходи и разходи надхвърлят 50 милиарда евро, а бюджетният дефицит се очаква да бъде 3.6 милиарда евро. Новото законодателство позволява издаване на нов дълг в размер на 10.8 милиарда евро и установява максимален външен дълг от 37.6 милиарда евро до края на 2026 г., което е около 31 процента от брутния вътрешен продукт.

Министърът на финансите Теменужка Петкова подчерта, че България остава с едни от най-ниските дългови съотношения в Европа, но това твърдение получи остра критика от опозицията. Използваният курс за бюджетните изчисления е 1.95583 лева за евро, а разходите на държавата достигат 45.8 процента от брутния вътрешен продукт, което представлява рекорден дял от икономическото производство, предназначен за правителствени операции.

Важни социални мерки включват повишаване на минималната заплата от 550.67 евро на 620.20 евро от 1 януари 2026 г. Пенсиите ще бъдат увеличени с 7.6 процента от 1 юли, което ще добави около 491 милиона евро към разходите. Семейните помощи също ще се увеличат, а разходите за персонал в публичния сектор ще достигнат 13.1 милиарда евро.

Опозиционните сили критикуват бюджета, наричайки го „план за банкрут“ и твърдейки, че България преживява най-високото ниво на задлъжнялост в съвременната си история. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че дълговото съотношение ще достигне 80 процента за две години. Той обвинява управляващата коалиция в безотговорно харчене без изборна легитимност.

Бюджетът включва и увеличения на социалните осигуровки за частния сектор, което породи недоволство сред бизнес организациите. Гроздан Караджов, министър на транспорта, определи увеличението като „едва над 20 евро на месец“, но бизнесът реагира остро, заплашвайки с протести.

В допълнение, новото задължение за внедряване на софтуер за управление на търговските продажби (SUPTO) сред малки и средни предприятия е предмет на остри дебати. Опонентите го определят като икономически натиск, докато правителството го защитава като мярка срещу сивата икономика.

Разширяването на бюджета за сигурност в размер на 702 милиона евро също предизвика опасения за неефективно разпределение на ресурсите. Критика беше отправена и срещу отхвърлянето на бюджета на Висшия съдебен съвет, което заплашва стабилността на съдебната система.

Министър Петкова защити бюджета, подчертавайки, че всички разходи имат законова основа. Въпреки това, мнозина виждат в него отражение на политическа необходимост, а не на координирана фискална философия. Предстои да видим как ще се развият дебатите в парламента и дали ускореният срок за второ четене ще позволи адекватен икономически контрол или само ще отложи неизбежните последствия от финансовата устойчивост.