България одобри първия си бюджет в евро, но с последствия

Българският парламент направи историческа крачка, одобрявайки първия национален бюджет, изразен в евро, по време на първото четене. С 131 гласа „за“, 87 „против“ и без въздържали се, този фискален документ подчертава желанията на страната да се интегрира в еврозоната. Въпреки това, процесът на одобрение разкри сериозни разломи в политическата структура и предизвика значителни тревоги в бизнес средите и икономическите наблюдатели.

ГЕРБ допринесе с 63 гласа, докато Движението за права и свободи (ДПС), което сега оперира под знамето на „Новото начало“, осигури 28 подкрепи. Българската социалистическа партия (БСП) предостави 19 гласа, „Има такъв народ“ – 17, а четирима независими депутати допълниха мнозинството. Въпреки одобрението, управляващата коалиция ускори парламентарния процес, намалявайки срока за изменения между първото и второто четене от 14 на 3 дни, което опонентите определиха като опит за заобикаляне на адекватния демократичен контрол.

Финансови предизвикателства и новини от бюджета

Опозицията мобилизира значителен брой депутати, като 33 от „Възраждане“ гласуваха против мярката, 34 от „Продължаваме промяната – Демократична България“, 10 от „Съюза за права и свободи“ и 10 от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ). Парламентът отделно отхвърли предложението на Висшия съдебен съвет, което щеше да увеличи заплатите на съдебните служители.

Този бюджет предвижда безпрецедентни нива на разходи за българската държава. Общите прогнози за приходи и разходи надхвърлят 50 милиарда евро, а бюджетният дефицит се очаква да достигне 3,6 милиарда евро. В допълнение, рамката одобрява ново задлъжняване от 10,8 милиарда евро и установява максимален таван на външния дълг от 37,6 милиарда евро до края на 2026 г., което представлява около 31 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Министърът на финансите Теменужка Петкова подчерта, че България поддържа един от най-ниските коефициенти на дълг към БВП в Европа, въпреки острите критики от опозицията. Използваният курс за бюджетни изчисления е 1,95583 лева за евро, прилаган в целия документ.

Социални разходи и бизнес реакция

Държавните разходи достигат 45,8 процента от БВП, което е рекорден дял от икономическия продукт, предназначен за правителствени операции. Бюджетът предвижда значителни ангажименти към разширяване на социалното осигуряване. Минималната работна заплата ще нарасне от 550,67 евро на 620,20 евро, а пенсиите ще получат 7,6 процента увеличение, което ще добави около 491 милиона евро към разходите.

Въпреки че правителството представя увеличенията в социалните разходи като положителни новини, бизнес организациите реагираха остро, заплашвайки с протести. Те подчертават, че увеличените социални осигуровки ще затруднят конкурентоспособността на страната, особено в контекста на дългогодишната политика за привличане на чуждестранни инвестиции.

Костадин Костадинов от партия „Възраждане“ заяви, че България е на ръба на фалита, като дълговете на страната достигат 80 процента дълг към БВП в рамките на две години. Той нарече разходите „безразсъдни“ и изрази опасения, че средствата се насочват към държавни предприятия, вместо да се предоставят на гражданите.

Според Мартин Димитров от „Продължаваме промяната – Демократична България“, непрекъснатото заимстване, насочено към държавни предприятия, създава инфлационен натиск и влошава покупателната способност на гражданите.

Бюджетът на България, въпреки историческия си статус, е обременен от противоречия и опасения за финансовата устойчивост на страната. Предстои да видим как следващите дебати в парламента ще повлияят на бъдещето на икономическата политика и какви последствия ще донесе интеграцията в еврозоната.