здраве
Ново проучване свързва вируса на моно с лупус при милиони
Ново изследване от Станфордския университет установи, че вирусът Епщайн-Бар (EBV), известен със способността си да предизвиква мононуклеоза, може да бъде потенциален тригер за лупус – хронично автоимунно заболяване, което засяга милиони хора по света. Проучването, публикувано в списание Science Translational Medicine, показва как вирусът може да накара имунните клетки да атакуват собствените тъкани на организма.
Докладвано е, че 90 процента от възрастните носят вируса, а д-р Уилям Робинсън, професор по имунология и ревматология в Станфорд, коментира, че това откритие е най-влиятелното за цялата му кариера. „Смятаме, че това важи за 100 процента от случаите на лупус“, добави той. Заболяването предизвиква възпаление, което може да засегне кожата, ставите, бъбреците, сърцето и нервите, като жени съставляват около 90 процента от случаите.
Въпреки че повечето пациенти с лупус могат да управляват симптомите си с медикаменти, като например обикновения болкоуспокояващ ибупрофен, около 5 процента развиват животозастрашаващи усложнения. В момента не съществува лечение за заболяването.
Как вирусът предизвиква лупус
Вирусът Епщайн-Бар, известен също като „вирус на целувките“, обикновено се предава в детството или юношеството чрез слюнка. „Практически единственият начин да не се заразите с EBV е да живеете в балон“, заяви Робинсън. „Ако сте водили нормален живот, вероятността да имате вируса е почти 20 към 1.“
След проникване в организма, вирусът се укрива в имунните клетки, наречени В-клетки, които произвеждат антитела за борба с инфекциите. Обикновено тези В-клетки защитават организма, но EBV може да ги манипулира, предизвиквайки малка част от тях да започнат атака срещу собствените тъкани на тялото. Проучването разкри, че при хора с лупус, В-клетките, инфектирани с EBV, са значително по-чести – около 25 пъти по-високи в сравнение с здравите хора.
Възможности за бъдещи изследвания
Научният екип установи, че вирусът произвежда протеин, наречен EBNA2, който активира човешките гени, отговорни за възпалението. Тези свръхактивни В-клетки след това предизвикват атака на клетъчните ядра, което е характерна черта на лупус. Когато достатъчно от тези „бунтовнически“ клетки се натрупат, започва пълноценна автоимунна реакция.
Робинсън и неговият екип смятат, че същата вирусна реакция може да играе роля и в други автоимунни заболявания, като множествена склероза, ревматоиден артрит и болест на Крон. Според изследователите генетичните фактори, различията в щамовете на вируса или други екологични тригери могат да обяснят защо определени хора са по-уязвими на автоимунни заболявания като лупус.
Няколко компании вече работят по ваксини, които да предотвратят инфекцията с EBV. Някои клинични изпитвания вече са в ход, но тези ваксини вероятно ще защитават само хора преди излагане на вируса, което означава, че трябва да бъдат приложени рано в живота.
-
развлечения3 месеца agoИзлиза мемоарът на Вирджиния Джиуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ
-
развлечения3 месеца agoИзлезе мемоарът на Вирджиния Джуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ
-
развлечения3 месеца agoМемоарът на Вирджиния Дюфре „Nobody’s Girl“ излиза след смъртта ѝ
-
образование4 месеца agoKruu създава партньорства за иновации в образованието
-
развлечения3 месеца agoИзлезе мемоарът на Вирджиния Дюфре „Nobody’s Girl“ след смъртта ѝ
-
развлечения3 месеца agoМемоарите на Вирджиния Джафре „Nobody’s Girl“ излизат след смъртта ѝ
-
топ новини4 месеца agoНови избори за директор на Българската национална телевизия
-
образование4 месеца agoРуски ученици спечелиха медали на Международната олимпиада по математика
-
туризъм4 месеца agoРусия възобновява редовни полети до Северна Корея след десетилетия
-
топ новини4 месеца agoПитбул атакува семейство и куче в село Кошарица
-
туризъм3 месеца agoВалѐта – най-красивото пристанище за круизи в света
-
свят4 месеца agoСмъртен инцидент на летището в Бергамо: Мъж погълнат от двигател на самолет
