България готова за еврото, Европейската комисия стартира реформи

Българското правителство с премиер Росен Желязков обяви, че страната е напълно готова за прехода от лева към еврото, който ще влезе в сила на 1 януари 2026 г.. Подготвителните законодателни и оперативни стъпки вече са финализирани. В същото време, Европейската комисия стартира нови правила, които ще позволят паневропейски мигновени евро плащания от октомври 2025 г., с цел ускоряване и осигуряване на безопасност при трансакциите в еврото.

България е в позиция да се интегрира с по-широката модернизация на плащанията в рамките на Европейския съюз. Преминаването към еврото ще съвпадне с ново стандартизирано система за реалновременни евро трансакции. Според Българската народна банка и Министерството на финансите, вече е въведено двойно ценообразуване (в лева и евро), провежда се кампания за информираност на обществото, а бизнес системите се адаптират преди датата на смяната.

Предимства и предизвикателства на прехода

Няколко сектора проследяват промените не само за ясност в ценообразуването, но и за намаляване на тренията при малки трансакции и цифрови услуги. Включени са платформи за онлайн забавления като приложения за стрийминг на абонаментен принцип, платформи за мобилни игри и сайтове за продажба на билети за събития на живо. Преминаването към единна валута ще премахне таксите за конверсия за потребителите при междудържавни трансакции.

Платформите с ниски прагове, например казината с минимален депозит от 10 лева, също ще се възползват от обединените евро плащания. Клиентите ще избегнат необходимостта от конвертиране на лева в евро при финансиране на сметките, а операторите ще могат да оптимизират своето вътрешно счетоводство.

На регулаторно ниво, България е изпълнила всички пет конвергенционни критерия в доклада на Европейската комисия и Европейската централна банка от юни 2025 г. На 8 юли 2025 г. Съветът на ЕС официално прие правните актове, позволяващи влизането на България в еврозоната от следващата година.

Обществени нагласи и рискове

Управляващите идентифицират три основни риска, свързани с приближаването на прехода. Първият е възможността за така наречената „инфлация при закръгляне“, при която потребителите възприемат повишаване на цените единствено заради конвертирането и закръглянето на сумите в евро. Вторият риск е натискът върху малките търговци, много от които ще трябва да обновят своите терминали за плащане, счетоводни инструменти и ценоразмери в кратки срокове. Третият риск е техническата синхронизация на банковите ИТ системи по време на периода на конверсия.

За да се справи с тези предизвикателства, България ще приложи задължително двойно ценообразуване поне за шест месеца, което ще обхване прехода през 2026 г. Ще бъдат наложени ясни правила за закръгляне, за да се предотвратят спекулативни наценки, а капацитетът на Комисията за защита на потребителите ще бъде разширен.

Банките вече започнаха двупосочно тестване на еврото и инфраструктурата за мигновени плащания с Европейската централна банка, с цел осигуряване на плавен преход след оттеглянето на лева. За потребителите, най-видимата промяна ще бъдат новите евро банкноти и монети. Дългосрочните ползи от присъединяването към втората по големина валутна зона в света включват опростяване и намаляване на разходите за трансакции при трансгранични пътувания, електронна търговия и парични преводи.

С новите правила на ЕС за мигновени плащания, България навлиза в еврозоната точно когато реалновременните трансакции се утвърдят като стандарт. Оставащите стъпки преди прехода са логистични и включват финално обучение на търговците, актуализации на софтуера за АТМ и ПОС терминали, разкрития на банкови такси и доставки на евро в клоновете и пощенските станции. Властите подчертават, че ключовият показател е доверието на обществото в първата седмица от периода на двойно ценообразуване; ако транзакциите протичат нормално, преходът ще бъде оценен като успешен.