здраве
Рискът от „изтичане на мозъци“ в процеса на разширяване на ЕС
Процесът на разширяване на Европейския съюз рискува да задълбочи „изтичането на мозъци“ в Западните Балкани, тъй като квалифицирани работници от новите държави членки могат да се преместят в търсене на възможности. Според експерти, необходимо е да бъдат предприети целенасочени мерки, за да се предотврати този негативен ефект.
Разширяването на ЕС може да създаде нови бизнес и инвестиционни възможности, но също така може да предизвика масово преместване на работници, които търсят по-добри заплати и работни места в по-богатите държави членки след установяване на свободното движение. Резултатът от това разширяване може да доведе до негативни последици за местните икономики. Например, Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., е загубила близо 400 000 жители през последното десетилетие, според данни на Световната банка, което я нарежда сред петте държави в ЕС с най-голям спад на населението.
Данните за Румъния, която се присъедини през 2007 г., показват още по-екстремно изтичане на население. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие един от четирима румънци живее извън страната. Допълнителен фактор е, че ЕС страда от сериозна недостиг на работна сила поради застаряващото население и ниския раждаемост. Прогнозите сочат, че блокът може да загуби 1 милион работници всяка година до 2050 г.
Необходимост от мерки за справяне с проблема
В последните години мобилността на работниците между 27-те държави членки е облекчила част от недостига, но не равномерно, тъй като южно- и източноевропейските страни страдат от „изтичане на мозъци“ на квалифицирани работници в полза на по-развити икономики. Според Лийн Янсен, изследовател в Ку Льовен, „изтичането на (квалифицирани) мигранти от Западните Балкани продължава десетилетия, а присъединяването към ЕС може да влоши този феномен, както видяхме при предходното разширяване“. Либерализацията на визите за Шенген е улеснила мобилността и ускорила този дългосрочен тренд, като много работници се възползват от възможността да работят сезонно в ЕС.
„Членството в ЕС обикновено задълбочава този процес, премахвайки останалите бариери на пазара на труда“, добави Янсен. Въпреки това, някои експерти смятат, че влиянието на присъединяването към ЕС може да не е толкова драстично в следващото разширяване, тъй като някои от кандидат-държавите са забавени в процеса десетилетия и вече са преживели вълна на емиграция.
Стратегии за решаване на проблема с изтичането на мозъци
В отговор на ситуацията, ЕС е започнал да прилага нови стратегии. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна в началото на 2022 г., ЕС засили разширяването като стратегически приоритет. През 2023 г. беше обявен План за растеж за Западните Балкани, който изрично цели икономическо развитие и социално-икономическа конвергенция. Според Нина Вуянович, изследовател от Брюгел, планът може да удвои икономиките на региона в рамките на следващото десетилетие.
„За първи път ЕС предлага частичен достъп на тези държави до единния пазар преди пълното им присъединяване, при условие за изпълнение на определени реформи“, казва Вуянович. Въпреки това, разработените европейски икономики също печелят от това изтичане на квалифицирани работници в краткосрочен план, особено в сектори, които страдат от недостиг на работна ръка, като здравеопазването.
През ноември 2023 г. Европейската комисия ще представи своя годишен отчет за напредъка на кандидат-държавите, оценявайки напредъка им в области като върховенството на закона, основни права и правосъдие. Експертите подчертават, че е наложително ЕС да признае ефекта от изтичането на мозъци като общо предизвикателство, свързано с разширяването.
Лун Бернщайн, съавтор на доклада „Навигиране на изтичането на мозъци в Западните Балкани“ за 2024 г., предлага подкрепа за мерки, които да помогнат за задържане и привличане на таланти. „Кандидат-държавите могат да се фокусират върху намаляване на факторите, които принуждават квалифицираните работници да напуснат, например чрез подобряване на прехода от образование към работа“, добавя тя.
Някои държави, осъзнавайки проблема, вече прилагат реформи за насърчаване на завръщането на своите граждани. Например, в Сърбия работодателите, които наемат завърнали се от диаспората, получават данъчни облекчения. Полша също опита подобен механизъм през 2022 г., предоставяйки данъчни облекчения на поляци, завръщащи се в страната. До момента, 25 000 души са се възползвали от схемата, която предлага четиригодишно освобождаване от данъци върху доходите под 85 500 злоти (около 20 166 евро).
-
развлечения2 месеца agoИзлезе мемоарът на Вирджиния Джуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ
-
развлечения2 месеца agoИзлиза мемоарът на Вирджиния Джиуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ
-
образование3 месеца agoKruu създава партньорства за иновации в образованието
-
топ новини4 месеца agoНови избори за директор на Българската национална телевизия
-
образование3 месеца agoРуски ученици спечелиха медали на Международната олимпиада по математика
-
туризъм3 месеца agoРусия възобновява редовни полети до Северна Корея след десетилетия
-
развлечения2 месеца agoМемоарът на Вирджиния Дюфре „Nobody’s Girl“ излиза след смъртта ѝ
-
развлечения2 месеца agoМемоарите на Вирджиния Джафре „Nobody’s Girl“ излизат след смъртта ѝ
-
развлечения2 месеца agoИзлезе мемоарът на Вирджиния Дюфре „Nobody’s Girl“ след смъртта ѝ
-
туризъм2 месеца agoВалѐта – най-красивото пристанище за круизи в света
-
топ новини3 месеца agoПитбул атакува семейство и куче в село Кошарица
-
свят4 месеца agoСмъртен инцидент на летището в Бергамо: Мъж погълнат от двигател на самолет
