Първата пещера–музей у нас в гр.Мадан

http://madan-news.com/node/35

 Това е пещерата Шаренка. Тя се намира на 2.5 км. Югозападно от Мадан на левия бряг на дълбок пролом. Носи името на най-голямата маданска махала. До нея може да се стигне по асфалтов път около 3 км. или 300м.пеш по планинска пътека. В непосредствена близост до входа има изградена дървена беседка с чешма , а в каньона насреща има водопад. 

Надморската височина на входа на пещерата - музей е 830м., а отвора й е с диаметър 150см. Входът на пещерата е разположен в мраморна скала и след 4-5 м. наклон стига до подземен коридор -галерия. Галерията води до Малката зала, която има неправилна форма с приблизителна площ 100кв.м.и средна височина 5м. От малката зала тръгват два по-тесни коридора. Единият – хоризонтален, който след 10м. става непроходим. Вторият коридор – по-къс и по-стръмен се спуска в Голямата зала. 

Пещерата Шаренка, заедно с другите две пещери в областта Триъгълна и Малката дупка, са били обитавани още през бронзовата епоха (16-12 в.пр.Хр.).Археолози са установили , че в трите пещери е извършван рудодобив. 
В близост до пещерите са функционирали и три скални тракийски светилища – Гъбата, Бабата и Рим папа. Те са включени в археологическата карта на България с името „Мадански рудодобивен култов комплекс”.

В пещерата Шаренка са възстановени и изложени три музейни комплекта –„Човешко обиталище”, „Добив на руда” и „Топене на руда”. Доказано е, че пещерата се е използвала не само като местообитание, а и като рудник. Един процеп от тавана на Голямата зала излиза на повърхността на скалния терен. Този естествен комин е изиграл важна роля не само за обитаване на пещерата, но и за извършване в нея на добиване и топене на руда през желязната епоха на Късната античност. За съжаление днес древните леярни са унищожени от иманяри.

Друга пещера, която малко по-горе вече споменахме е Триъгълна. Името й произтича от триъгълната форма на входа й. Разположена е в приземието на скалното светилище Гъбата и е сравнително малка на площ (около 30кв.м.). Скалния феномен Гъбата представлява отвесна скала висока около 30м. Завършва с леко наклонена на изток площадка, върху която са изкопани култови ямички и басейнчета с каналчета за изтичане на течности. Впечатляващ е факта , че в басейнчетата е открита фрагментирана керамика от късножелязната епоха до Късната Античност включително. Това рядко срещано обстоятелство се обяснява с трудния достъп до свещенното място. До него се стига само от северозапад и по всяка вероятност за изкачването до олтара в древността е имало дървено приспособление – стълба или скеле.

И така Мадан като град винаги ще бъде свързван с рудодобива. За някои той ще остане един изкуствено създаден град , славен и желан през комунизма и запустял през демокрацията. Но не трябва да пренебрегваме факта, че той е разположен в местност , притежаваща голямо историческо наследство. Това е регион съхранил в себе си вековна традиция, регион с големи възможности за развитие, регион населяван от изключителни хора. Посетете това „рудно селце” и открийте какво подтиква хората там да отделят свободно време, да хабят нерви и усилия, само за да можем ние, обикновените туристи, да се докоснем до уникалността и посланията, които носят тези древни места.                        http://madan-news.com/node/35

 

Потребителски вход