"Хаосът в ГОРУБСО-Мадан бе навсякъде"-интервю с инж. Никола Добрев

Визитка
Инж. Никола Добрев е роден на 14 октомври 1942 г. в Асеновград. Завършил е металургия на цветните метали във ВХТИ. По-късно специализира в Политехниката на Аахен и работи в института „Макс Планк“ в Щутгарт. През 1985 г. е назначен за директор на КЦМ „Димитър Благоев“ край Пловдив. Сега е един от собствениците на КЦМ-Пловдив. Предприятието е ядро на индустриалната група КЦМ 2000, която обединява 11 фирми в преработката на минерални суровини, производството на метални продукти, индустриалнията и стопанския сервиз, технологичния инженеринг и търговията.

- Г-н Добрев, минаха няколко месеца от сделката за ГОРУБСО-Мадан. Нормализира ли се обстановката в рудника, който бе на път да разбуни Източните Родопи?
- Да, вече три месеца работим. Предприятието произвежда и се самофинансира, което е нормално, след като пазарът му вече е гарантиран. По-спокойни са и работниците. За съжаление ще се наложи да бъдат направени някои съкращения на персонала, но това ще става поетапно. Важното е, че тези, които останат, ще получават редовно заплатите си. Ние все още не сме изплатили изцяло задълженията на стария собственик за осигуровки, които са в размер на 8 млн. лв. Заради тези задължения много хора сега не могат да се пенсионират, да отидат на лекар. Погасяването им разсрочихме, защото нямаше как да платим всичко накуп, но нещата ще си дойдат на мястото. Просто най-напред трябваше да пуснем производството в рудника.
- Как се стигна до тази сделка? Останахме с впечатление, че тя стана някак набързо и на тъмно.
- Ситуацията беше критична заради социалното напрежение в мината и неяснотите около поведението на собственика. Но основният проблем не беше дали си струва да се купи ГОРУБСО, а дали няма да се появят някакви големи скрити задължения. Що се отнася до самото предприятие, за нас то е важно, защото КЦМ-Пловдив е на финала на веригата при производството на олово, цинк и сребро и е добре да разполага със собствена суровинна база. Ние досега работехме върху чисто търговски проекти за доставка на концентрати от съседните държави - Македония, Гърция, Турция, но беше неразумно да се пренебрегват възможностите за производство на тези суровини в България.
– В сделката сте партньори с „Минстрой“ на Николай Вълканов. Заедно ли управлявате?
- Мината работи по силата на Търговския закон. Има двустепенна система на управление - съвет на директорите и надзорен съвет. Те управляват, а нашата задача като собственици на капитала е да осигурим необходимите инвестиции и да печелим от тях.
- Какво заварихте в мината, тъй като предишният собственик Валентин Захариев твърдеше, че условията са добри, а работниците казваха точно обратното. Каква е истината?
- Истината е, че бяха нарушени всички изисквания на трудовото законодателство. Хаосът бе навсякъде. Всичко се командваше от София, а мината не е консултантска или търговска фирма. Тя се управлява на място. Не може хората да искат ботуши и инструменти, а ти да им отговаряш: „Имате 100 хил. лв., оправяйте се с тях.“ Ние веднага трябваше да инвестираме 7-8 млн. лв., за да тръгне работата. И не мога да кажа, че сме постигнали нужното ниво. Това ще стане на няколко етапа, не изведнъж, защото имаме бизнес, който е разчетен. Разбира се, могат да се ползват кредити, но в момента банките са много внимателни при отпускането им.
- Разбирам, че сте заварили голяма разруха в предприятието.
- Да, една напълно разбита производствена дейност. Ако бяхме инспектиращ орган, флотационната фабрика трябваше веднага да бъде затворена. Нашата задача обаче бе бързо да я възстановим. Не беше по-различна и ситуацията под земята. Там, слезеш ли, рисковете са огромни, затова не може да виним работниците, че искат да имат ботуши, лампи и вагонетки. Не може с голи ръце да копаеш. Как да изпълняват нормите, като в една бригада е имало по един пистолет, а е трябвало да бъдат четири. Трябва да създадеш условия за работа и тогава да изискваш от служителите си. И тогава, ако не изпълняват задълженията си, няма да им платиш, а ако вършат работата си добре, ще получават и повече. Разбира се, ние няма да слезем долу, за да видим дали миньорската бригада работи по правилата. Нашата задача е да създадем условия за ефективна и конкурентна работа и да осигурим инвестиции.
- Колко според вас ще трябва да се инвестира в ГОРУБСО-Мадан?
- Ако решим да задържим нещата на това ниво, ще трябва да вложим още толкова, колкото сме инвестирали досега. Но ако искаме да разширим производството и да разработим нови рудници, са нужни десетки милиони. Те обаче ще дадат насреща продукция, която ще дойде в КЦМ-Пловдив, а после крайният метал ще бъде изнесен на международния пазар.
- Има ли бъдеще минната индустрия в региона? Преди десетина години се говореше, че тези мини са безперспективни.
- Има бъдеще. Нашите оловно-цинкови находища не са от най-богатите в света, но при едно добро управление и при добра пазарна конюнктура те стават печеливши. Същото се отнася и за медните рудници. Виждате обаче в момента как работят и печелят. Така че за мен Родопският минен басейн има капацитет и перспектива. Досега се работеше в по-бедните находища, сега се навлиза в по-богатите. Идеята е да се тръгне от „Върба-Батанци“ към „Шахоница“, „Печинско“ и др. Така след 3-4 г. при една умна инвестиционна политика 50-60 на сто от суровините, които са нужни за производството на олово, цинк и сребро в КЦМ, ще бъдат български. Сега ползваме само 5% български концентрати. Идеята ни с „Минстрой“ е да разширим дела на собствените ресурси. Не забравяйте, че България е един от най-изявените производители на олово, цинк и сребро в света.
- Защо тогава оловно-цинковият комбинат(ОЦК) в Кърджали е на този хал? Излиза, че за краха му не са виновни нито кризата, нито пазарът?
- Не искам да коментирам. Все пак това са наши колеги и в миналото сме работили заедно.
- Имате ли някакъв интерес към придобиване на този завод?
- Нашата цел е да изпълним инвестиционната си програма в Пловдив, която е в размер на 130 млн. долара. Така че имаме достатъчно сериозни планове и е рано да тръгваме към други.
- В момента Европа се обръща към базовите индустрии - минна промишленост и металургия. Защо настъпи този обрат? Преди 15 г. това бяха т.нар. мръсни производства, от които европейците се отказаха.
- Това беше голяма грешката. Преди 15-20 г. Европа разви концепцията за деиндустриализацията и развитието на хайтека и финансовите услуги. И всички капитали от базовите индустрии се насочиха към Китай. Там беше инвестирано в най-съвременните технологии и сега Китай излиза на пазара с много по-конкурентни продукти. Затова искаме отново да индустриализираме Европа. През последните години тя направи много в областта на екологията, но това задържа експанзията на металургията и химическите производства. В същото време китайците правеха заводи, без да инвестират в екология. Сега те започват да обръщат внимание на екологичните изисквания, затвориха някои заводи, но вече имат мощ, която притеснява Европа.
- Какво притеснява европейците?
- В момента например се намираме в зависимост относно снабдяването с някои стратегически метали - мед, цинк, селен, телур, волфрам, които се използват във високите технологии. Китай има монопол над тях и пуска от време на време малки количества към международния пазар. Ето тази зависимост не се харесва на Европа и сега тя отново се обръща към базовите индустрии, които освен всичко друго създават много работни места.
У нас обаче все още се говори, че трябва да се развиват високите технологии.
Моето мнение е, че България не може да бъде водеща в създаването на най-съвременните софтуерни продукти, но трябва да внедрява високи технологии в базовата си индустрия. Ние правим точно това в момента. Сега пускаме една производствена мощност за олово, която е радикална нова. В нея софтуерът, управлението и енергийната ефективност са от първостепенно значение. Ето това трябва да направим, а не да казваме на нас такава промишленост не ни трябва. Така че терминът „мръсни“ производства трябва да се забрави.
- Очаквате ли да се увеличи търсенето на олово и цинк през следващите години?
- Прогнозите са за ежегоден ръст от 2-3%. Потреблението ще се увеличава най-много в Азия - с 6-7% годишно, в Близкия изток ще е с около 3% повече, а в Европа - с 1,5%.
- А златото? КЦМ е единственият производител на кюлчета в България.
- Търсенето му ще расте, докато световната икономика не се стабилизира. Хората просто търсят къде да вложат парите си.
- В момента често се чуват думите: „Каква е полза на България от добива на злато, след като то се изнася?“
- И аз често чувам този въпрос, но ще попитам. А каква е ползата на Германия от износа на беемвета. Въпросът е подобен. Ако проследим какво остава за Германия от производството на БМВ, ще видим, че са работни места, данъци и осигуровки. Такава е и ползата от златодобива за България - работа, данък върху печалбата, бизнес.
- Да, но те изнасят продукт с висока добавена стойност.
- А какво пречи и на нас от златния блок, който се прави в КЦМ-Пловдив, да правим сплави за компютри, микроелектрониката и т.н. Тогава още 10% от печалбата ще остава в България, но трябва да се инвестира. Проблемът е друг. В началото на всяка технологична верига стои суровината, но именно при производството й проблемите са най-тежки от гледна точка на екологията, на безопасността на труда и инфраструктурата. Затова законодателството трябва да се спазва. Ние имаме чудесни закони, но нямаме усещането, че те се спазват от всички. Така че аз не поддържам тезата, че чужди компании изнасят златото на България. В сегашната ситуация дори държавата да го добива, пак ще го продава.

http://pressadaily.bg/publication/1781-%D0%A5%D0%B0%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1...

Потребителски вход